Там, където са отглеждани картофи и домати, със сигурност има и фитофтора. Това е много често срещано заболяване, което засяга и други култури от семейство Картофови като пипер и патладжан. Може да унищожи цялата реколта в края на лятото. По тази причина е важно да се оздравява почвата след заразяване с фитофтора.
Фитофтората е гъбично заболяване, нанасящо сериозни поражения и по ягодоплодните култури – предимно ягоди и малини. При нападение плодовете изгниват, но се развива и фитофторно кореново гниене, което води до унищожаване на растенията.
Много полезно в борбата с фитофтората е отглеждането на сидератни култури. Важно е да се отбележи, че фитофтората паразитира само върху жива тъкан. Когато върховете на зеленчуковите култури (картофи, домати, патладжан, пипер и др.) умрат, тогава вече развитието на болестта се преустановява.
Картофените клубени до последно са носители на фитофтора. Ето защо по време на прибиране на реколтата или обработване на почвата е много важно да се събират всички останали клубени. Надземните части на растенията се изнасят извън участъка или се изгарят.
Нарязаните клубени или части от тях не трябва да се оставят на участъка, а да се събират и оползотворяват. През пролетта картофите, които вече са покълнали забравени в градината, трябва най-безмилосто да бъдат извадени и изхвърлени извън участъка, а почвата трябва да се третира с биологични препарати като Фитоспорин-М, Триходермин и др. Полезните гъбички, съдържащи се в тези препарати, колонизират патогените и се хранят с тях.
Профилактични мерки
Каквито и агротехнически мерки да прилагаме, трябва винаги да имаме предвид, че фитофтората може да се разпространява на големи разстояния, а от съседите непременно ще долети. Затова профилактичните мерки са много важни, дори ако все още не се наблюдават признаци на заболяване.
Най-добре е да се прилагат комплексни методи. Заразяване може да се избегне ако се използват устойчиви сортове, като не се пренебрегват и правилата на сеитбообращението. Подмяната на повърхностния почвен слой (15-20 см) със свеж е добро решение, но не винаги е възможно.
Изборът на място за уязвимите от фитофтора култури е от съществено значение – не трябва да се задържа много влага, а препоръчителното разстояние между растенията при засаждане да се спазва задължително.
Срещу фитофтората има успех и засаждането на растения-компаньони. За доматите такива могат да бъдат: чесън, лук, бобови култури и др. Растенията трябва да се поливат кореново, като се избягва мокренето на листата.
Дезинфекция на почвата
Прилаганите химични средства при заразяване с фитофтора са различни: Кабрио топ, Ридомил Голд, Купролукс и др. Те се използват при всяко третиране на картофите срещу колорадски бръмбар, а за устойчивите сортове не е задължително.
За обработване на почвата след заразяване на растенията с фитофтора се използва най-често 3-5%-ен разтвор на меден сулфат (300-500 г на 10 л вода). При тази концентрация почвата не се полива, а се пръска. За поливане се използва 1%-ен разтвор, като за 1 квадратен метър са необходими около 1-2 л, но не повече. Микрофлората се възстановява с помощта на биопрепарати, след което се засява сидерат.
След прибиране на картофите за съхранение те се поставят в тъмно и проветриво помещение за 3 седмици. След изтичане на този период се сортират и съмнителните се отделят, като се използват първи.
