Климатичните промени са едно от най-големите предизвикателства пред човечеството, изискващи колективни действия, политически реформи и технологични промени. Индивидуалната връзка с природата обаче също може да бъде мощен катализатор за социални действия, насочени към смекчаването на климатичните промени. Това посочва в свое изследване авторът на сайта Климатека Елица Станева-Бритън, което е психолог, завършила е бакалавърска степен в СУ „Св. Климент Охридски” и магистратура в Мюнхенския университет “Лудвиг Максимилиан”. Научните ѝ интереси са в сферата на екологията и са свързани с ефекта на климатичните промени върху психологията на хората и концепцията за климатична справедливост. Интересува се от екологично градинарство, спелеология и подпомагане на връзката на децата със Земята.
Синор.бг публикува част от изследването й, което до голяма степен описва и психическите нагласи на земеделските производители, чиято връзка с природата е особено силна. Редица учени все повече се интересуват от това как установяването на екологична идентичност, насърчаването на връзката на хората с природата и достъпа до градски ферми и зелени сгради може да помогне в борбата с климатичните промени.
„Когато разглеждаме проблема за климатични промени, е добре да не забравяме, че в основата на климатичните изменения и екстремните явления около нас в голяма степен стои човешка дейност. Ето защо психологията може да бъде инструмент, който да помогне за разбирането и насърчаването на индивидуални и социални действия по общия ни път към устойчиво развитие – като първа стъпка за насърчаването на такива промени е подсилването на връзката с природата.
Как връзката с природата може да помогне на социално ниво?
Връзката с природата има своето място в психологията. През последните десетилетия учените разглеждат измеренията на вродената ни любов към живата природа, позната като биофилия. Терминът първоначално е използван от Ерих Фром, като с него се обяснява любовта към живота (от гръцката дума “био” за живот и “филос” за любов), и е използван още през 80-те години на миналия век от Уилсън и Келер, разглеждан като вродена склонност за контакт с природата, която има свое обяснение от еволюционна гледна точка. Тъй като от хилядолетия хората са прекарвали повече време навън, нуждата от връзка с природата остава неразривна част от живота на хората и днес. Множество изследвания са документирали положителните психични и физиологични ефекти от прекарването на време сред открити пространства, включително за намаляване на стреса и подобряване на когнитивната функция и емоционалното благополучие. Пож този начин хората придобиват знания и развиват и по-голяма осъзнатост към стойността на природата, което им помага да развият чувството за необходимостта да я защитават и да се борят срещу климатичните промени.
Чрез личните си преживявания хората придобиват екологични знания и осъзнават деликатния баланс между действията на човека и последиците за околната среда. Това придобито знание създава по-голяма осведоменост и за климатичните промени, техните причини и следствия, като то би могло да мотивира индивидите да предприемат действия. Тези знания и преживявания водят и до промени в това как възприемаме себе си и света. Хората, чиито занимания са свързани с природата и прекарват време сред нея, често развиват силна екологична идентичност, при която самосъзнанието им е свързано със самата природа. Макар темата за екологичната идентичност да има нужда от ефективни психометрични начини за оценка, учените смятат, че екологичната идентичност води до силно чувство на отговорност и грижа към околната среда, като така се стига до проклиматични поведения.
Наред с физични и когнитивни промени, природата предизвиква и множество емоции, успокоява ни и води до чувство за взаимосвързаност и емпатия към всички живи същества. Тази емоционална връзка действа като стимул за индивидите да разширят своите грижи към по-широката екосистема. Учени от Китай сочат, че по този начин емпатията към уязвими екосистеми и видове, застрашени от климатичните промени, насърчава индивидите да приветстват устойчиви практики и политики и да търсят повече съмишленици.
Има ли връзката с природата индивидуално или социално отражение?
Индивидуалната връзка с природата може да доведе до съществени промени в поведението на човек, които от своя страна да допринесат за смекчаването на климатичните промени. Не, не става въпрос само за индивидуален и устойчив начин на живот като намаляване на потреблението на енергия, използване на възобновяеми източници на енергия, практикуване на растителна диета и други поведения. Става въпрос, че индивидуалните действия могат да се умножат и пренесат върху цялото общество и по този начин да създадат значителен колективен принос за намаляване на климатичните промени. Тук интересна роля има теорията на Шелинг за микромотивите и макроповеденията, която обяснява, че дори малка индивидуална промяна може да доведе до групови поведенчески промени и поява на неочаквани социални структури, обединение от общи идеи и поведения. Въпреки че Шелинг разглежда този феномен през негативното му социално отражение, както в случаите на стереотипизация и расизъм, където индивидуални предпочитания към даден съсед могат да доведат до пълна сегрегация в квартали и градове; при въпроса с връзката с природата, подобно отношение може да има позитивен колективен отпечатък.
Например индивидите, които се чувстват свързани с природата, са по-склонни да се включат в екологичен активизъм и да вдъхновяват други да се присъединят към тяхната кауза. Чрез силата на социалното влияние могат да се мобилизират общества, да се започнат промени в политиките, които поставят приоритет върху намаляването на климатичните промени.
Като използват своята лична връзка с природата, индивидите биха могли да станат катализатори за социални действия на по-голяма скала. В крайна сметка нека не забравяме, че и големи корпорации, и правителства – всяка обществена единица е съставена от индивиди.
Три начина за насърчаване на връзката с природата
Нека разгледаме няколко практики, които могат да помогнат на индивидуално ниво и да доведат до реални социални действия за борба с климатичните промени.
Медитация: Въпреки че често медитацията се свързва с модерни практики и красиви снимки в Инстаграм, истината е, че като ментална практика тя може да помогне за намаляване на тревожността и стреса, както и за насърчаване на осъзнатост и връзка с природата. Интересно е да отбележим, че изследване, подлагащо участниците в него на 4-седмична онлайн програма по медитация, в основата на която е озвучаване от природата, сочи по-високи нива на връзка с природата и готовност за социално поведение в сравнение с контролната група. Връзката между подобни ментални практики и нивото на осъзнатост на личностно ниво е разглеждана от различни учени, въпреки че от научна гледна точка подобни психологически изследвания са трудно контролируеми.
В последно време пък учени се интересуват именно от връзката между самоосъзнатост и поведения с цел намаляване на климатичните промени. Според една от теоретичните рамки, която може да обясни подобна връзка, хората често “пазят” мисловните си процеси за извършването на ежедневните си действия, като загърбват разсъжденията за последствията от своите действия, включително тези, които могат да навредят на околната среда. Когато практики, насърчаващи самоосъзнатост, са проведени на живо, ефектът е още по-голям. Пример е изследване от италиански учени, които разглеждат връзката на медитацията като начин да се постигне по-голяма лична осъзнатост, а така и по-активно социално поведение по отношение на климатичните промени. В две последователни изследвания (в първото са включени 279 души, а във второто 44, практикуващи мантра медитация и 53 души, които не практикуват) връзката между медитацията, личната осъзнатост и борбата с климатичните промени бива потвърдена, въпреки че в психологията подобни изследвания винаги се нуждаят от репликация, за да да се потвърди тяхната значимост от статистическа и реална гледна точка.
Подпомагане на връзката на децата и природата: От индивидуално на семейно ниво връзката с природата също е от изключително значение. Интересно е, че и преживяванията у младите често мотивират социалното им поведение.
Според доклад от 2018 г. на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси и други организации, връзката с природата е един от главните фактори, които влияят на децата при вземането на социални действия по отношение на климатичните промени, когато станат възрастни. Ето защо дори и кратка разходка сред природата със семейството би могла да засили насърчаването на по-устойчивото поведение.
Зелени проекти при градското устройство: Факт е, че градското устройство и достъпът до зелени пространства и ферми помага на човек да е по-продуктивен и щастлив. Примери са ферми на покрива, аквапоник системи, градско пчеларство, споделени зеленчукови градини и прочие. Подобни проекти за насърчаване на общността да бъде сред природата също могат да помогнат по отношение на климатичните промени, като доведат до запазване на биоразнообразието, по-ниски нива на емисии на парникови газове и възстановяване на почвата. Изследване в Япония също показва, че градските ферми и достъпът до местни продукти и пазари води до по-добро психично здраве и свързаност с местните общности, което пък от своя страна е причина за по-голямата социална ангажираност. От друга страна, градското земеделие води до намаляване на консумеризма и разхищението на храна. Интересно е, че според данни на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) до 10% от емисиите на парникови газове са причинениименно от храна, която не се коснумира, а изхвърля.
Ситуацията в България
Въпреки че в България психологичните измервания и тестиране, насочени към човек и природа, все още не са широко разпространени, все повече идеи и проекти насърчават връзката с природата и устойчивото развитие. Фермата за микрорастения Microgreens и екоцентрична образователна градина “О’беля” са само два примера от проектите, които са насочени в тази посока.
За жалост обаче подобни практики не са заложени в нито една официална стратегия за развитие, поради което ключът за промяна остава скрит в нас самите.
Било чрез медитация, разходки в природата или доброволчество, всеки индивидуално има задачата да потърси своя ключ, защото в крайна сметка независимо дали в България или в други части на света, принципът на взаимовръзка между природа, самоосъзнатост, действия и социални промени остава един и същ. Аз, ти, ние”.
