Любимата ни събота е и вали. Но фермерският пазар, както обикновено и на пук на дъжда, е шумен и жив, препълнен с фермерски мед, сусамов тахан и всякакви плодове и свежи зеленчуци. Но най-характерното сега е уханието на печена тиква, хит на сезона.
Начало на вкусната вълна поставя още първата сергия, откъдето ухае неудържимо на печени кестени и печена тиква. Смесеният им мирис те догонва през цялата пазарна улица и не можеш да отминеш, без да си купиш от горещата, уханна тиква на Димо и майка му Виолета Борисови. Фермери, специализирали се в отглеждането на превъзходни тикви. Те казват, че природата е била благосклонна към реколтата тази година и има с какво да зарадват клиентите на пазара. От 15 дка, отгледали и събрали около 25 тона тикви. Затова сега са всяка събота на пазара при Римската стена и в сряда пред земеделското министерство.
Печената тиква не само ухае прекрасно, но ароматът й отново за пореден път ни връща към детството с опечената в печката тиква, гарнирана с меди орехи, или с прясно мляко и яйца, както само мама и баба можеха да правят и да си оближеш пръстите. В затоплената стая, ухаеща на есенни гозби, сме сричали за първи път разказа на Елин Пелин „Печената тиква“ с неволите и копнежите на онзи мил, изкушен от вкусния аромат на печената тиква архивар Душко Добродушков. Това се връща в спомените ни вака всяка есен, докато посещаваме фермерския пазар в събота по това време – по пазарските улички неизменно ухае на печена тиква. И есента, дъждът помагат да се връщат спомените, а ние пълним торбите, за да зарадваме у дома деца и внуци и да им разкажем за патилата на Душко Добродушков. За да ги запалим да прочетат разказа на Елин Пелин, както и за много други истории от нашето минало.
Есента и този път е пълна с всичките си аромати и миризми, които помним от детството. И, ако я няма тиквата – топла, ухаеща, оранжево-червена, на места с препечена коричка, магията на есента не е пълна. Уханните, меки, опечени до оранжево-червено ароматни тикви ни подава зад щанда за тикви синът Димо и майка му Виолета Борисови от село Кубратово Софийско. Семейството им отглежда своите тикви сорт бяла кестенова, много вкусна и ароматна, която омайва сетивата на всеки минаващ през фермерския пазар. Виолета ми подава топло парче току-що опечена тиква, тя пари още в ръцете ми и ухае превъзходно. В семейната ферма на сина Димо работят още съпругът на Виолета Васил и дъщерята Петя. Синът Димо пече на скара и кестените, а техният вкус няма как да не привлече клиентите.
Виолета обяснява, че тази година добивът е добър, производителите са доволни. Затова тук на пазара предлагат още горещите кестени и печена тиква на парчета, както и в чашки, в които опечената тиква е полята обилно с мед и орехи. Изкушението е голямо, всеки иска да опита от този есенен десерт. Гребем с лъжички в кофичките с тиква, поели незабравимия аромат от детството ни и си спомняме думите на Душко Добродушков, който казва: „Ако има нещо, което най-много да обичам на света, то е печена тиква!“ Прав е бил Душко, та чак се поболява от мисълта да хапне топла тиква. А ние се връщаме към детските спомени с разказите на Елин Пелин и описаните аромати на есента, сред които непременно е вкусът на печената тиква. И фермерския пазар отново доказва мотото си, всичко което предлага всяка събота тук е от самите производители.
От десет години фермерският пазар на "Римската стена" е сред най-популярните в София, предлага сезонна, чиста и разнообразна продукция от малки семейни стопанства. Всяка събота в него участват между 40 и 50 производители, има и чакащи да получат разрешение и да продават продуктите си, а посетителите са между 700 и 3000 на ден, съобщават организаторите Николай Генов - председател на кооперация "Хранкооп - София", и Ралица Касимова - член на управителния съвет на кооперацията "Производители".
Всяка събота на фермерския пазар при Римската стена в столицата има някакъв акцент – ябълки, круши, зеленчуци, плодове, но оранжевите опечени парчета винаги приковават вниманието. В другия край на пазара ни зареждат с топъл шоколад или с друг специален шоколад с портокалово масло и хрупкаво кашу, какови зърна с портокал и канела и много други вкусотии, които стоплят ръцете, после сърцето и душата. А, вкусовите ни рецептори са включени на макс и поглъщат всяка есенна миризма, всяка вкусна благост се прихваща, докато минем през пазарната „чаршия“. И така неизменно от десет години. Затова организаторите Николай Генов, Ралица Касимова и Георги Василев са доволни – хората се трупат и за минути свършва всичко, донесено на сергиите от фермерите производители, някои поспират, отпиват чаша горещ шоколад, бъбрят си с фермерите и ги питат как са произвели този или онзи продукт, вече си имат доверие, изградено от десет години до днес.
Дора Вучкова
