Повечето активни земеделски производители, чиято бизнес история датира преди повече от 20 или 30 години, отдавна не желаят да коментират политиките в земеделието. А в редките случаи, когато го правят, изводите са, че и с министерство на земеделието, и без министерство на земеделието селското ни стопанство е докарано до абсолютен срив в преобладаващата част от иначе традиционните за страната производства. „За да излезем от това положение, са необходими революционни промени, само че това е въпрос на дълъг разговор и то с много участници“. Думите са на производителя на плодове и зеленчуци от Пловдивско Красимир Кумчев, който по темата за съдбата на българското селско стопанство отдавна си е наложил частично медийно затъмнение. Докато не дойде моментът за обединение на трезво мислещитепредставители на бранша, защото към този момент всички ние, които сме свидетели на бавната смърт на родното селско стопанство, очевидно се нуждаем от силни, знаещи и можещи личности, за които отрасълът е философия и начин на съществуване, не начин за източване на държавна пара.
В интервю за националното радио днес Кумчев отчасти наруши мълчанието си, коментирайки поредната ситуация с катастрофалните последици от градушките в Южна България. И крайната необходимост за радикални промени по отношение на застраховането на селскостопанската продукция. „Защото за разлика от останалите сектори от икономиката, които зависят от пазари, благоприятна материална обезпеченост и работна ръка, земеделците, чийто бизнес изцяло е под открито небе, имат огромна нужда от застраховане на селскостопанската продукция. Въпрос, който към този момент остава нерешен като политики“, коментира Кумчев.
Самият производител припомня, че държавната помощ, която покрива 60% от застрахователните премии в отрасъла, е крачка в правилната посока, но тя трябва да се изчислява върху по-висока база – не върху 500 лв. за декар, каквато е сегашната основа за изплащане на щетите. Причината е в нарастващата себестойност на производството. Инфлацията наду разходите за производство на плодове и зеленчуци и в момента за декар произведена продукция тази селестойност се вдигна на 2 500 - 3 000 лв. на дка, поясни Кумчев. Затова и вместо върху 500 лв. на дка застрахователните премии би трябвало да се изчисляват върху 3 хил. лева. От тях държавата ще поема 60%, или 100 лв., осталати 40% - ще се плащат от земеделците. Сегашното плащане при база от 500 лв. е 11,80 лв. на дка, но редица стопани не желаят да го правят. И това е сериозен проблем за работещите под открито небе, защото България е сред малкото държави в ЕС чиито земеделци не застраховат реколтите си.
През годините бяха обсъждани различни предложения, включително и чрез гаранционни фондове, които да поемат част от разходите на фермерите за плащане на застраховките. Фондовете съществуват, но до този момент застрахователи и държава не са стигнали до решения как точно да се осъществява националното подпомагане и оценяването на щетите след природни бедствия. Според Кумчев решаването на проблема със застраховането е ключово, особено при сегашните климатични промени, пред които отрасълът е изправен. А ние ще добавим, че, когато в предизборинте си кампании политиците най-после започнат да дават предложения по най-болните за сектора проблеми, едва тогава би могло да се говори за реални, а не за имагитерни политики в агросектора.
