Броени часове след началото на Новата 2024 г. оптимизмът на човечеството за по-добри бъднини през следващите 366 дни беше помрачен след трагичната новина за силното земетерсение от 7,6 по скалата на Рихтер, което се стовари върху Япония. Седмица по-рано, по време на коледните празници бурята „Герит” жестоко удари Великобритания с ураганни ветрове от над 113 километра в час и парализира транспорта на острова. Синоптиците днес предупреждават за второ поредно бедствие, което се насочва отново към този регион.
Със зачестяващите трусове природата категорично ни напомня на нас, хората колко сме безсилни пред тези метеорологични аномалии. И макар теоритично човешкият ум е подготвен да се бори срещу всяка надвиснала опасност, на практика човечеството като че ли е изпаднало в някаква лудост, вглъбило се в собственото си величие, отхвърляйки категорично сигналите от природата за идващия „потоп”. Страшното е, че го прави съзнателно и самоубийствено чрез задкулисни проекти, началото на които бяха поставени през 2020 г. с ковид пандемията. За да продължат с последвалите две войни – между Русия и Украйна през 2022 г., а после и в ивицата Газа – през 2023 г., в резултат на което картите продължават да се разбъркват по странен начин в ред, който пренарежда икономическите сили между държави и континенти. Наслагвайки криза след криза.
Неизменно съвременниците ни започват да се питат какво ще последва след тази вихрушка от катастрофи. Може би затова точно около коледните празници всички ние, особено в България, започнахме да си задаваме въпроса защо съзнанието на човечеството продължава да се ръководи от несъзнателни мотиви. „Защо се мразим”, „защо си крещим”, защо не се вслушаме в съветите на мъдреците”, „защо не спазваме 10-те божи заповеди”, които са в основата на „духовната извисеност” на всяка личност”? И защо най-после не започнем да се съобразяваме с природните закони..?
Да, технологично днес човечеството е на светлинни години от епохата на неандерталците, но на ниво съзнание сме почти като тях - недоразвити, немислещи и апатични! Преди малко повече от век – през 1919 година, брилянтният Пейо Яворов написа дълбоко психологическата си пиеса „Когато гръм удари, как ехото заглъхва!” Сто години по-късно ние, от новия век продължаваме да приемаме безпрекословно идващите нови бури и трусове (с войни и терори), без и за миг да размърдаме съзнанието си „как ехото ще заглъхне след поредния гръм”. Защото природата непрекъснато ни го напомня!
Вместо поздрав за Новата година към всички здравомислещи земеделци!
