До 2030 година държавите от Европейския съюз ЕС трябва да възстановят поне 30% от зоните с местообитания, които са определени „в лошо състояние”. До 2040 г. този процент трябва да бъде 60, а до 2050 г. 90%. Тези цели са заложени в Закона на ЕС за възстановяване на природата, по който на 9 ноември преговарящите от Европарламента и Съвета на ЕС постигнаха временно политическо споразумение.
В проекта се предвижда да бъдат възстановени и пресушените торфища с цел намаляване на емисиите в селскостопанския сектор и подобряване на биологичното разнообразие. Включена е аварийна спирачка, при която разпоредбите за селскостопанските екосистеми могат да бъдат временно преустановени, при възникване на извънредни обстоятелства.
Новият закон предвижда още до 2030 г. ЕС да възстанови поне 20% от сухоземните и морските си територии, а до 2050 г. - всички екосистеми, които се нуждаят от възстановяване.
Държавите членки ще трябва също да приемат след широко обществено обсъждане и национални планове за възстановяване, където подробно да опишат как възнамеряват да постигнат тези цели. В съответствие с позицията на Парламента, до 2030 г. държавите от ЕС следва да дадат приоритет на териториите, разположени в зони от Натура 2000. След като дадена зона достигне добро състояние, държавите от ЕС следва да се стремят да гарантират, че то няма да се влоши значително.
Селскостопански екосистеми
За да се възстанови природата в земите, използвани от селскостопанския сектор, страните от ЕС ще трябва да въведат мерки, с които да се постигне до края на 2030 г. и на всеки шест години след това положителна тенденция при два от следните три показателя:
- индекс на пасищните пеперуди;
- делът на земеделските земи с голямо ландшафтно разнообразие;
- запасите от органичен въглерод в минералните почви на обработваемите земи.
Възстановяването на пресушените торфища е една от най-рентабилните мерки за намаляване на емисиите в селскостопанския сектор и за подобряване на биологичното разнообразие. Поради това страните от ЕС трябва да въведат мерки за възстановяване на органични почви в земеделски условия, представляващи отводнени торфища, на поне 30 % от тези площи до 2030 г. (поне една четвърт от тях трябва да бъдат преовлажнени), 40 % до 2040 г. (поне една трета от тях трябва да бъдат преовлажнени) и 50 % до 2050 г. (поне една трета от тях трябва да бъдат преовлажнени), нопреовлажняването ще остане доброволно за земеделските стопани и частните собственици на земя.
Също до 2030 г. страните от ЕС са длъжни да обърнат и тенденцията за намаляване на популациите на опрашителите. Следва да започне нова тенденция на увеличаване, която ще бъде измервана най-малко на всеки шест години.
До 2030 г. страните от ЕС ще трябва да въведат мерки, целящи постигането на положителна тенденция по отношение на няколко показателя в горските екосистеми. Същевременно в ЕС трябва да бъдат засадени още три милиарда дървета и да бъдат възстановени поне 25 000 км реки в свободно течащи реки.
Държавите от ЕС трябва да гарантират, че до 2030 г. няма нетна загуба на общата национална площ на градските зелени площи и на покритието с дървесни корони в градските екосистеми в сравнение с 2021 г. След 2030 г. те трябва да увеличат тези показатели, като напредъкът се измерва на всеки шест години.
Финансиране и аварийна спирачка
В рамките на 12 месеца от влизането в сила на настоящия регламент Комисията ще трябва да направи оценка на всяко несъответствие между финансовите нужди за възстановяване и наличното финансиране от ЕС и да потърси решения за преодоляване на недостига, ако се установи.
Източните Родопи - с най-голямо биоразнообразие
Преговарящите се споразумяха и за спешна спирачка, както поиска Парламентът, така че целите за селскостопанските екосистеми да могат да бъдат спрени при извънредни обстоятелства, ако те предизвикват тежки последици в целия ЕС за наличието на земя, необходима за осигуряване на достатъчно селскостопанско производство за потреблението на храни в ЕС.
Сделката трябва да бъде приета от Парламента и Съвета, след което новият закон ще бъде публикуван в Официален вестник на ЕС и ще влезе в сила 20 дни по-късно.
Към момента над 80 % от европейските местообитания са в лошо състояние. На 22 юни 2022 г. Комисията предложи закон за възстановяване на природата, който да допринесе за дългосрочното възстановяване на увредената природа в сухоземните и морските райони на ЕС и за постигане на целите на ЕС в областта на климата и биологичното разнообразие, както и за изпълнение на международните ангажименти на ЕС, по-специално на Глобалната рамка на ООН за биологичното разнообразие от Кунмин и Монреал. Според Комисията новият закон ще донесе значителни икономически ползи, тъй катовсяко инвестирано евро ще доведе до поне 8 евро ползи.
