Браншовите организации от земеделието и производството на храни отдавна не са били толкова единни по темата как точно се формират таксите, събирани от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) при извършването на държавните услуги като фитосанитарни проверки, лабораторни изследвания на суровини, готови храни и куп други. И дали това наистина са такси за разходите на администрацията, извършвани за бизнеса, или са скрит данък, който непрекъснато расте, без никакви обосновки.
Въпросите възникнаха около наскоро обнародваните промени в тарифата за събиране на такси от БАБХ, която остро беше разкритикувана от всички членове на Консултативния съвет по храните към Министерството на земеделието и храните и на Българската агарна камара. Въпреки че преди дни от БАБХ дадоха ход назад, като решиха новите такси да влязат в сила не от първи януари 2026 г., а половин година след това, представителите на бизнеса искат точни обяснения по каква методика се формират тези такси.
Това съобщи на днешната първа пресконференция на новото ръководство на Българската аграрна камара (БАК) нейният председател Илия Проданов. Ще припомним, че след кризата, при която три от досегашните членове напуснаха камарата, останалите земеделци, животновъди, градинари и овощари смятат, че единствено обединени те биха разрешавали наболелите проблеми в сектора. А поредната порция високи такси се оказва един от тези казуси, с които БАБХ изненада бизнеса преди 2026 г. и които разпалиха тяхното недоволство – в поредица от текстове Синор.бг ви информира подробно за измененията в тази тарифа.
Както преработвателите, така и членовете на БАК искат държавата да се обоснове защо увеличава новите такси или това се прави с цел събиране на средства от работещите фирми – нещо като скрит данък. Като председател и на Националната асоциация на зърнопроизводителите Проданов даде пример с фитосанитарните такси, които се взимат при износа на зърнени храни.
При стара такса от 3 лева за тон фитосанитарното изследване се вдига на 4 лева на тон. Само че, в Румъния тези такси са на товар от 50 хиляди тона, не на един тон, затова и там държавата не цака бизнеса с подобни тарифи.
Ето и примерът с кораб с 50 хиляди тона зърно, натоварен на пристанище Бургас, за който държавната такса за взетите проби ще възлиза на 200 хиляди лева с новите такси. В същото време подобен кораб, натоварен на Констанца, тяхната държава взима само 1000 евро, т.е. 2 хиляди лева, защото техните такси се начисляват на партида, не на 1 тон, защото и пробите се взимат на партида, не на тон.
Забележете – българските фермери плащат 200 хиляди лева за износа, защото един експерт е взел проба за фитотоксини и я е изследвал, докато този разход в Румъния и навсякъде другаде е минимален, или дори не се начислява. „Подобна практика дори не съществува в някои държави в ЕС, затова и бизнесът беше решен да съди БАБХ, която и досега не е предоставила на преработвателните предприятия исканата методика, по която се изчисляват разходите на чиновниците при предоставяне на някаква услуга, поясни още Проданов.
Очевидно, че разговорите с БАБХ и министерството на земеделието тепърва предстоят, особено на фона на огромните финансови дупки за сектора "Селско стопанство", които се очертават в проектобюджета на страната за следващата година.
