Лятото е в разгара си, а юлските горещници насочват вниманието към необходимостта за подобряване на водния режим на лозовите насаждения. Специално внимание трябва да бъде отделено на новозасадените лози, чиято коренова система още не е достатъчно укрепнала и развита, за да осигури на растенията необходимата влага.
Оптималният воден режим е гаранция за качеството на резниците, събирани за производството на лозов посадъчен материал. Преди водоподаването почвата трябва да бъде обработена за отстраняването на плевели, които конкурират лозите при снабдяването с вода и минерални вещества. Освен това силното заплевеляване влошава въздушния дренаж и създава условия развитието на болести. Резитбените операции (кършене, колтучене) също подобряват микроклимата в надземната част на лозите.
Наред с агротехническите мероприятия стопаните не трябва да отслабват бдителността за опасността от болести и неприятели, които могат да повредят лозите през втората половина на лятото. По-важни болести са брашнестата мана (оидиум, пепелница) (Uncinula necator), маната (Plasmopara viticola) и сивото гниене (Sclerotinia fukeliana), известно и като ботритис (Botrytis cinerea).
При оидиума, когато зърната не са завършили растежа, налепът пречи на нормалното нарастване, защото повредената ципа се втвърдява. Това води до напукване на зърната, чиито семки се показват и гроздовият сок започва да изтича. Това е най-показателният признак на оидиум по гроздето.
Върху зърната със завършен растежа гъбният патоген образува петна с паяжиновиден налеп, но зърната не се напукват. По-късно повредените зърна стават податливи на други болести, например сивото и мекото гниене. Във фаза омекване и прошарване на зърната оидиумът не ги напади.
Много податливи към брашнеста мана са сортовете Димят и Памид. По-устойчиви сравнително са нападат сортовете Болгар, Бяла резикия, Русенски мискет, Червен мискет и други.
Влажното и хладно време в края на пролетта и началото на лятото бяха благоприятни за развитието на маната (P. viticola). С нараствнането на зърната опасността да бъдат повредени от патогена отслабва. Лозите са най-податливи към болестта в периода от оформянето на ресите до наедряването на зърната колкото грахово зърно. При масово нападение повредите ще наложат допълнителна обработка на чепките от новата реколта.
Ботритисното гниене е известно като болест при растения от различни ботанически семейства. Характерен е плесеновият налеп, който обхваща сочните плодове. Това е гъбно спороношение. Спорите са разасяни от въздушните течения и водните капки. Осъществяването на заразата е улеснено от механични повреди. Нападнатата тъкан потъмнява, защото нейните клетки загиват. Върху нея се образува мъхест сив плесенен слой.
Какви продукти за растителна защита са ефикасни срещу посочените болести ? През втората половина на лятото могат да бъдат употребени фунгицидите:
срещу маната: Арметил С ВП – 0,25%, Ампексио – 0,05%, Делан 700 ВД – 0,05%, Драго 76 ВП – 0,16%, Енервин СК – 0,15%, Косайд 2000 ВГ – 0,12%, Корсейт Макс ВП – 0,15%, Зорбек Винабел – 0,05%, Микал Флаш – 0,3% и др.;
срещу оидиума: Акоидал ВГ – 0,25%, Вивандо – 0,02%, Домарк 10 ЕК – 0,03%, Еминет 125 МЕ – 0,024%, Индар 5 ЕВ – 0,075%, Флинт Макс 75 ВГ - 0,016% и др.;
срещу ботритиса: Кенжа – 0,12%, Фолпан 80 ВДГ – 0,15% и др.;
Възможна е едновременна борба срещу посочените три икономически най - важни болести по лозата чрез фунгицидите Таегро – 0,02%, Кабрио Топ – 0,2% и Куадрис – 25 СК – 0,1%. (Следва продължение).
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
