Падналите през последните два месеца валежи бяха благодатни за развитието на есенните култури, но точно преди жътвата всеки дъжд би застрашил качеството на зърното, затова и земеделците силно се надяват времето най-после да се стабилизира. Това съобщи за Синор.бг председателят на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив Людмил Работов преди откриването на жътвата на ечемик, започнала в региона в началото на тази седмица.
Заради дъждовете масовото прибиране на ечемика и пшеницата ще се забави с около седмица, но там, където в Южна България почвите са по-слаби комбайните вече са влезли в нивите. „Избягвам да давам прогнози преди окочателната жътва, но при сегашното развитие на есенниците и при добри климатични условия поне в нашия регон очакваме по-добра реколта за пшеницата и ечемика от миналото лято”, посочи Работов.
Илия Проданов за Кампанията по директните плащания 2023 г.
Големият проблем за бранша си остават обаче пълните складове с миналогодишна продукция и спада в световните цени. На всичко отгоре разходите на земеделците растат, защото, за да предпазят зърното от гъглици, им се налага да обеззаразяват допълнително пшеницата (така наречената фумигация). За да покрият тези разходи и на фона на сегашните борсови оферти, единственото спасение за фермерите са високите добиви от декар при новата реколта и възможност за отпушване на вътрешната търговия и на износа.
Колкото до пролетните култури, на този етап земелците от Южна България направо не могат да се начудят на доброто развитие при царевицата и слънчогледа. „Само на моите полета от 14 април досега са паднали невиждани досега 170 литра на квадратен метър. Благодарение на тях царевицата се развива прекрасно, дори ми се наложи с дрон да обследвам редовете за плевели, защото от високите растения те не се виждаха”, обясни още председателят на съюза.
Колкото до очакванията за това как ще се развие изкупуването на зърно от нова реколта, фермерите се надяват на добро отношение от страна на преработвателните предприятия и на търговците. „На фона на кризата с дъмпинга от Украйна се надяваме на просионално партньорство при сключването на договорите с рафинериите, така че да можем да реализираме слънчогледа след жътвата това лято”, посочи зърнопроизводителят. И добави, че преди жътвата, „ние, производинелите винаги сме били оптимисти и вдигаме адреналина. На фона на проблемите с пазара се надяваме на солидарност от страна на всички наши партньори”, заключи Людмил Работов.
В Северна и Източна България, където жътвата масово ще започне след около 20-25 дни, очакванията са доста разпосочни. В интервю за радио „Добруджа” проф. д-р Иван Киряков, завеждащ отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ в Добруджанския земеделски институт, предвижда доста шарена картина по отношение на добивите.
Проблемът е, че за разлика от Западна и Южна България, където имаше валежи, в Добруджа има области с пълно безводие. До края на миналата седмица Шабленско, Каварна и Балчик през последните два месеца е имало леки превалявания (едва на 18 и 19 юни в Силистренско и Омуртаг паднаха по-сериозни дъждове). Преди това в Дуранкулашко и Шабленско са отчетени едва 2-3 литра на кв. м. На други места в Добруджа обаче, където дъждовете са били по-обилни, според проф. Киряков би могло да се получат около 900 кг хлебно зърно от декар.
Киряков за реколтата през 2021 г.
Докато в сухите зони от региона максималните добиви ще бъдат около 450 кг от дка, затова и средните добиви в Добруджа това лято се изчисляват на около 500 кг от дка. Дори да бъдат продадени навреме, с тези количества фермерите не биха могли да да покрият себестойността на производството си, коментира още експертът. Причината е, че заради влажната пролет тази година земеделците направиха сериозни разходи за борба с болестите – особено жълтата ръжда, фузариозата, септориозата и др.
Текста подготви: Екатерина Стоилова
