Броени дни след встъпването на новия кабинет земеделският министър Кирил Вътев обеща тясна координация с всички браншови организации, което е сигнал за конструктивност в работата на новото управление. И понеже горещите точки, по които в следващите месеци трябва да се работи на бързи обороти, са немалко, Синор.бг потърси за интервю председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов, за да очертае темите и задачите, по които земеделската общност очаква бързи решения.
Г-н Проданов, как върви заявяването на площите, тъй като досега липсваше информация по тази тема?
Към средата на юни всеки от нас успя да очертае самите полета и да заяви културите, които ще отглежда, но трябва да отбележа, че всички ние очаквахме повече яснота по екологичните схеми. Необходимо ни беше да разполагаме с повече време, за да преценим точно коя екосхема да изберем, съобразно разположението на парцелите и използваната от нас технология. От 15 юни в Системата за електронно управление СЕУ на фонд „Земеделие” и в общинските служби беше активиран бутонът за приключване на заявяването, затова очаквам кандидатите, които вече имат готовност, бързо да приключват с кандидатстването. ВАЖНО Е ДА СЕ ЗНАЕ, че това затваряне на заявленията се отнася само за колегите, които не кандидатстват по мярката „Агроекология и климат” или „Биоземеделие”. Знаете, че там наредбите все още не са готови и самите функционалности на системите не са разработени. Точно затова ще се наложи и удължававнето на Кампанията по директните плащания с около 2-3 седмици.
От разговори с колеги зърнопроизводители установих, че повечето от тях няма да кандидатстват по мерките от втория стълб. Така че още следващата седмица (след 19 юни) те ще могат да приключват със заявяването, защото знаете, че ни очаква жътва и всеки от нас иска да се съсредоточи върху основната си дейност.
Имаше ли трудности при очертаването на площите?
Последната информация от областните дирекции, е, че към момента е завършено очертаването на около 70-80% от площите в цялата страната. За вече затворените заявления ще се води отчет от следващите седмица, затова е рано да се каже. Основните проблеми за всички земеделци, не само за зърнопроизводителите, безспорно са екологичните схеми. Знаете, че това са компенсаторни плащания за пропуснати ползи, защото с намаляването на пестицидите и с мерките, които ще прилагаме за опазване на почвите и водите, ние на практика ще получаваме по-ниски добиви, а това ще се отрази на фермерските доходи. Със сигурност при отглеждането на пшеница, царевица, рапица, слънчоглед и др. зърнени и маслодайни култури, основно са приложими три схеми - диверсификация на културите, намаляване на препаратите за растителна защита и използване на почвени подобрители.
Окончателните слоеве бяха забавени с месеци
В екосхемата за почвените подобрители може да се изберат два варианта – или да сееш междинните култури, или да внасяш почвени подобрители – тук влизат също ноу тил- технологиите, мулчирането и др. Колегите със сигурност комбинирано ще използват на някои полета две или три екосхеми – според технолгиите, които са избрали. При втората схема с растителната защита ние ще ограничим използването на препаратите от първа група или глифозата, което също ще доведе до спад в добивите.
Какъв ефект предвиждате от закъснението на кампанията за директните плащания?
Като за първа година от прилагането на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) е нормално да има забавяне. Знаете, че и наредбите излязоха твърде късно. Проблемът е, че последните промени в Наредба 3 още не са обнародвани в „Държавен вестник”, а е важно да знаем дали нашите становища са отразени в крайния й вариант. Едно от основните предложения на НАЗ, което беше подкрепено и останалите браншови асоциации, е свързано със сроковете за документите, с които ще доказваме покупката на почвени подобрители. В предложения от министерството първи вариант на наредбата беше записан едногодишен срок – от първи октомври на предходната година до 30 септември годината, в която кандидатстваме. Само че, ако даден фермер иска да участва в тази схема, като внесе предсеитбено подобрителя на гола почва преди 1 октомври – защото технологично ние влагаме тези продукти през есента, това пречи за неговото канидатстване. Именно затова и ние предложихме сроковете за доказване на тези покупки да се изнесат от 1 юли на предходната година до 30 юни в годината на кандидатстването. Много се надяваме то бъде прието!
Смятате ли, че с удължаването на кампанията до 21 юли има опасност субсидиите на хектар да не бъдат платени в рамките на тази година?
Според мен не трябва да изпадаме в песимиъм. Нека да видим кога и как ще приключим кампанията и тогава можем да направим съответната равносметка. Не мисля, че има голяма вероятност от забавяне, затова трябва да успокоим хората. Това, върху което обаче трябва много активно да се работи, е бързото отваряне на приемите по Националния план за възстановяване и устойчивост. Защото, ако забавянето там продължи, тогава наистина може да се окаже фатално. Колегите имат готовност да участват с проекти и за нас е важно максимално бързо да създадем организацията.
Проблемът с дъмпинговия внос от Украйна
Организация е нужна и по отношение на държавната помощ за напояване от 16 млн. лв., която Европейската комисия одобри. Същото се отнася и за последната компенсаторна помощ, която Брюксел отпусна на 5-те държави, пострадали от дъмпинговия внос от Украйна. Знаете, че предложението на НАЗ тези средства да отидат за лабораторни проверки на вноса от Украйна, Молдова и други държави извън ЕС, не беше одобрено. На този етап не знаем как и при какви условия ще бъде организирано подпомагането. Затова и в рамките на следващия месец очевидно, това са неотложните задачи, по които министерството и браншовите организации ще трябва да работим съвместно.
До средата на юли и началото на август би трябвало да се подготвят и исканите от браншовите организации промени в Стратегическия план, които настояваме да влязат в сила от следващата година. По тях се очакват сериозни преговори и с Европейската комисия, така че ще има доста новини през летните месеци.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
