Броени дни преди годишната конференция на Националната асоциация на зърнопроизводителите, която ще се проведе от 28 до 30 ноември в Пловдив, потърсихме за коментар по бъдещата Обща селскостопанска политика ОСП председателя на Пловдивския съюз на зърнопроизводителите Людмил Работов. Самият той участва в дискусия, организирана от Клуб „Инвестор“, където представителите на браншовите организации коментираха законодателството на Европейския съюз за периода 2021 – 2027 г.
Едно от най-оспорваното от българските фермери предложение на Европейската комисия е свалянето на тавана при директните плащания от 150 хиляди евро (300 хиляди лева) на 100 хиляди евро (200 хил. лева), като от 60 хиляди евро нагоре субсидиите ще намаляват прогресивно.
Г-н Работов, как ще коментирате решението на Еврокомисията през следващия програмен период таванът на плащанията за едно стопанство да падне до 100 хил. евро?
Лично за мен това е несериозно от гледна точка на структурата на българските стопанства, утвърдена през последните години. Именно затова и позицията на нашата асоциация е министерството на земеделието да защити нашите интереси, тъй като ще последват доста негативни последици за земеделието.
Какъв таван според вас би трябвало да има в подпомагането на стопанствата?
Според мен е важно да остане досега действащите нормативи, при които максимално допустимите средства по директните плащания не превишават 150 хиляди евро. Но за нас от значение е не толкова новата сума, а принципът. Защото при сваляне на таваните, досега изградената структура на стопанствата ще се промени, а това силно ще наруши баланса, граден с години. Ще дам за пример периода след 1989 г., когато след закриването на старите държавни ТКЗС-та (трудово-кооперативни земеделски стопанства) и АПК (аграрни кооперативни комплекси) тръгна едно раздробяване на стопанствата, което повлече огромни негативи за българското селско стопанство.
Смятам, че градената рентабилност от фермите през последните 30 години ще бъде безвъзвратно загубена, ако таваните влязат в сила. Защото и самите производителите трудно биха придобили ресурса, който ще им бъде необходим за покупка на нова техника или на земя.
Освен това на този етап, всички ние като земеделци постигнахме и много добро координиране с общините по места във връзка със социалното подпомагане на хората по места. Ние подпомагаме и читалища, и училища. И всичко това беше градено бавно, в продължение на години. И това се признава от всички.
На 3 декември в Аграрния университет в Пловдив ще се обсъждат новите зелени практики, които ще бъдат подпомагани в следващия период. Какви са вашите предложения в тази посока?
Колегите имат редица предложения, но ще се спра само на един елемент. Свързан е с поддържането на крайпътните ивици от страна на фермерите. Това е добра практика, която в момента малцина като мен я правим на добра воля. Ако бъде заложена в бъдещата ОСП, чрез тази интервенция би могло да се поддържа не само селскостопанската територия, но и крайпътните зони. И ако това се заплаща по линия на зелените практики, повече колеги биха я развивали, според мен. Освен това може да помисли и за залесяване или за изграждане на климатични защитни пояси. Все практики, които изискват значително финансиране и ако бъдат субсидирани от ЕС, това ще има редица плюсове в борбата с промените в климата.
Тази година за пореден път усетихте негативите от сушата и климатичните промени. Как това се отрази на бизнеса в пловдивския регион?
По отношение на пшеницата добивите ни тази година бяха с около 15-20 процента по-ниски от миналото лято, а при слънчогледа спадът беше много повече – с около 20-30 процента, което се дължи основно на климатичните особености и силното засушаване. Изкупните цени също паднаха, което допълнително се отрази на доходите. Всичко това рефлектира върху себестойността на продукцията, което пък повлече след себе си по-високите разходите за труд и работна заплата, за торове и препарати. И въз основа на това получихме по-ниска рентабилност, а от там и печалбите паднаха.
С колко процента средно е този спад?
За едно стопанство ми е трудно да обобщавам, защото всеки отглежда различни култури, на различни почви и климатични условия. Но ако осредним числата, средно загубите бяха с около 15-20 процента за ферма. Единствено по-рентабилни бяха стопанствата в Северна България, които се намират в близост до река Дунав и черноморските пристанища, където разходите за транспорт са по-ниски. Но за сметка на това там рентите са по-високи, така че и там може да се каже, че разходите са почти като нашите. Колкото до моето стопанство и зърнопроизводителите от Пловдивско, успяваме да се закрепим на пазара благодарение на една от големите кооперации за производство на хляб и брашно в Южна България, която има добра бизнес стратегия и с която работим успешно повече от 20 години.
Очаквам на предстоящата среща в края на седмицата всички ние да направим обобщен анализ за цялостното приключване на годината.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
