Страшно е, когато за броени месеци пред очите ти се сриват утвърдени пазари, но не защото ти си виновен, а защото Русия започна война с Украйна и за да подкрепи нападнатата страна, Европа създаде транспортните зърнени коридори. Без обаче да отчете факта, че, подкрепяйки уязвените украински фермери, тази политика на безмитен внос ще остави без пазари българските зърнопроизводители и колегите им от другите източноевропейски държави. Затова и тази пролет целият бранш е изправен пред невижданата досега ситуация точно преди жътвата складовете да са пълни с миналогодишно зърно. И основната причина за това да бъде затруднената логистика, свързана с военните действия и отнетите български пазари.
За да очертаем настроенията сред бранша, Синор. бг потърси за коментар трима от добре познатите земеделци в бранша – Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите и Красимир Аврамов, бивш председател на НАЗ. И всички те се обединиха около мнението, че българските земеделци тепърва ще „сърбат последствията от решенията, взети в началото на войната и през лятото на 2022 г.”.
„Голям песимизъм ни е обхванал, особено след последните сривове в цената дори на ечемика”, посочи Радостина Жекова. „Само преди дни колеги съобщиха, че „на зелено” купувачи са оферирали 300 лв. за тон. Доколко това е извиване на ръце, не зная, но тенденциите са за спадове в цените през 2023 г. и това е крайно разочароващо. В същото време в България вече влиза внос на слънчоглед от Румъния на цена от 660 лв. за тон и нямам идея доколко това е румънска продукция или украинска. За разлика от нас Румъния не забрани вноса от Украйна. И докато ние успеем да се организираме за износ на български слънчоглед, се намесиха търговците от север и ние като земеделци отново останахме без предложения”, посочи добруджанката. Припомняйки как в началото на 2022 -2023 г. изкупуването тръгна при маслодайното семе с цени от 1 200 лв. за т, а сега са под 700 лв.”, посочи Жекова. И добави, че само през май т.г. от варненското пристанище е натоварен един единствен кораб с пшеница.
Обезщетенията, предложени от ЕС
„Ако през миналата година само за месец можеше да се организира транспорт и идваше кораб за износ, сега на търговците им е сложно”, допълни и Илия Проданов. Транспортните коридори изместиха родния бизнес от традиционните им пазари и това се доказва от статистиката. „Миналата година по това време само за Испания и Португалия сме изнесли 1,1 млн. т, а тази година количествата са едва 40 хиляди. Просто бяхме изместени от украинците”, добави Проданов. Затова и към май 2023 г. складовите наличности от пшеница в страната за първи път са с над 1,5 милиона тона над традиционните за този период запаси – нормално по това време отстатъкът от предходната година е 1,4 млн. т, а сега надхвърля 3 милиона.
Неизпълнимите изисквания по ДЗЕС 6
На въпрос към Красимир Аврамов как браншът би могъл да се спасява в тази ситуация, той поясни, че всяко стопанство се опитва да намалява разходите си, което обаче е трудно заради болестите, нападнали посевите след топлата зима и влажната пролет. Неговата надежда е в подкрепата от останалите европейски фермери, тъй като ситуацията наистина е критична. „Съвсем наскоро западните държави също обявиха, че борсовите цени на пшеницата, слънчогледа и други култури са под себестойност. И това е обяснимо, защото европейските фермери имат по-големи разходи от тези на украинските им колеги поради редица изисквания, които трябва да спазваме като качество, глутен, намалени препарати за растителна защита и др.”, посочи Аврамов. Според него България трябва съвместно с държавите, които виждат изкривяването на пазара, да се обединят и да потърсят нови механизми.
Други фермери обаче гледат с доста голямо недоверие на случващото се по отношение на блокираните пазари. Радостина Жекова припомни как „богатите държави в Европа скочиха срещу искането ни да затворим пазара си за украинско зърно и казаха, че нашият проблем със себестойността и цените не ги интересува. Да, политиците наистина не ги интересува - те искат да има пазар с ниски цени, без да отчитат, че екологичните ангажименти, които ние като земеделски производители поемаме, оскъпяват страшно много нашето производство! Дори фермерите от Германия, Испания, Нидерландия и др. излязоха да протестират против обезценяването на нашия труд. Защото така наречената „Обща селскостопанска политика” първо не е обща, защото не може 5 държави да са на ръба на оцеляването, а другите – да не ги интересува какво се случва. И второ - новите екологични изисквания не защитават интересите на нито един производител в ЕС”, обобщава мнението на своите колеги Радостина Жекова.
Именно затова и на последното заседание на Управителния съвет на НАЗ беше решено, асоциацията да продължи преговорите с колеги от други европейски държави, така че гласът на земеделците от Източна Европа, които са изправени пред фалити, наистина да бъда чут в Брюксел.
Интервютата взе: Екатерина Стоилова
