С втората подкрепа от кризисния резерв на Европейския съюз, която за България е разчетена на близо 10 млн. евро, но изплащането й все още не е одобрено на европейско ниво, българските зърнопроизводители предлагат вместо за директна подкрепа на бранша, пострадал заради ниските цени на слънчогледа, тя да се използва от българската администрация за лабораторни анализи при контрола на безмитния внос на зърно и други продукти от Украйна и Молдова. Това съобщи за Синор.бг председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов, пояснявайки, че това решение е взето на последното заседание на Управителния съвет на НАЗ, проведено на 15 май в Стара Загора.
„Целият земеделски бранш е ударен от дъмпинговия безмитен внос, а родната администрация не разполага с достатъчен ресурс за постоянен контрол върху качеството на селскостопанските продукти, влизащи на европейския пазар със специалните преференции”, припомни Проданов. И допълни, че вчера (на 17 май) той е представил предложенията на НАЗ на извънредна среща със земеделския министър Румен Гечев. От министерството обаче са обяснили, че по еврорегламент средствата от кризисния резер трябва да се усвоят единствено от пострадалите земеделски производители, чиито доходи са нарушени заради нереализираната реколта. Затова и предложението на българските фермери трудно би се приело от Европейската комисия, обясни още Проданов.
В късния следобед на вчерашния ден пред депутатите от земеделската комисия министър Явор Гечев също даде разяснения по вчерашната среща с ръководството на НАЗ, тъй като целият земеделски бранш живо се интересува дали българската забрана върху вноса на четирите зърнени и маслодайни култури от Украйна, чийто срок изтича на 5 юни тази година, ще бъде продължена и след тази дата. Пред депутатите Гечев обясни, че срокът 5 юни е поставен с решението на Европейската комисия и важи за пет от държавите в ЕС, засегнати най-силно от дъмпинга. Въпреки искането на фермерите от тези държави този срок да бъде удължен, има силни съмнения, че ЕК ще го одобри. Ще припомним, че транспортните коридори от Украйна ще действат още два месеца – до 18 юли, и това беше решено вчера. Но 12 от старите държави-членки от ЕС не одобряват решението на ЕК петте източноевропйски държави, сред които и България, да налалат забрана върху този внос на зърно, затова и Еврокомисията едва ли ще им разреши след 5 юни тази забрана да бъде продължена.
Проблемът се обсъжда от ЕК още от началото на тази година
От въвеждането на тази забрана в края на април, която първоначално беше наложена самоволно от правителствата на България и останалите 4 държави, а после беше потвръдена и от ЕК, досега в България няма внесен и един тон зърно, увери депутатите земеделският министър. Справката на агроведомството за вноса от началото на годината досега също показва, че импортът е символичен – за четирите месеца до края на април внесената пшеница е едва 470 тона. Земеделският министър обаче призна, че големият проблем остава с вноса на сухо мляко от Украйна и Молдова, който изпъква като сериозна заплаха пред животновъдите. На въпрос на друг депутат Гечев обяви, че мандрите са в правото си да внасят, тъй като безмитният внос е разписан с европейски регламент. Това обаче силно рефлектира върху изкупните цени на суровото мляко в страната, които от декември 2022 г. досега са се сринали с цели 30%.
Колкото до изплащането на първите обезщетения за зърнопроизводителите в размер на 16,75 млн. евро, които бяха одобрени от всички държави в ЕС, по тях България все още няма окончателно решение дали да се изплатят на тон непродаден слънчоглед или пък на декар, засято маслодайно семе. Анализ на ведомството показва, че към 31 март 2023 г. непродадените количества слънчоглед са 460 хиляди тона, собственост на 1 063 земеделци. Данните са засечени през ИСАК, посочи Явор Гечев. Държави от ЕС настояват за точен разчет на българските фермери, които ще бъдат подпомогнати, за да няма източване на средства през търговци, обясни Гечев. Вариантите, които към момента са направени, са следните - ако компенсациите се дадат на засети площи, тези над хиляда земеделци ще получат по 3,60 лв. на дка. Ако се отпускат на тон непродаден слънчоглед, тогава помощта ще бъде около 60 лв. на тон, съобщи министърът. Източници от ведомството обаче съобщиха, че тази помощ ще бъде 90 лв. на т.
Екатерина Стоилова
