Първата за годината среща между зърнопроизводители и доставчици на суровини в платформата „Ден на полето“ се проведе в землището на бургаското село Българово от 28 до 30 май и беше съпроводена с интересни дискусии, свързани със състоянието на есенните култури. Безспорно спасителни за всички се оказаха живителните дъждове от средата на април и началото на май, след които родните земеделци си отдъхнаха, защото преди това „имаше момент, в който всички ние бяхме много притеснени дали изобщо тази година ще жънем пшеница и ечемик“. Тези думи са на председателя на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова, която е и сред инициаторите на демоплатформата "Дни на полето", проведена преди три години край Добрич.
В интервю за Синор.бг Радостина Жекова представи състоянието на посевите преди жътва, като направи и своеобразен анализ на първата година от прилагането на новата Обща селскостопанска политика ОСП.
Г-жо Жекова, каква е причината тази година фермерите все по-често да прибягват до сделките „на зелено“ (фючърсите) при продажбата пшеницата и ечемика?
За първи път тази година ни прави впечатление, че банките са доста скептично настроени към сектор „Зърнопроизводство“ и това е обяснимо, след като вече втора година всички ние трупаме задължения заради високите разходи за производство и ниските изкупни цени на зърното. Затова и единственият шанс за свеж финансов ресурс, който тази пролет имаме, е да продаваме част от реколтата си „на зелено“. Лошото е, че фючърсните сделки винаги се сключват на цени, които са по-ниски от реалните, защото и самите търговци се стремят да компенсират евентуални загуби. Независимо, че продажбите на зелено са рисков вариант, жътвата наближава, а голяма част от колегите няма как да теглят нови заеми при сегашната ситуация.
Николай Киров от Карнобат за добивите в Бургаско
Надяваме се да получим коректна цена на това, което ще произведем. На този етап пазарите реагират много чувствително на всяка идваща информация за реколтите от Черноморския регион, затова пазарът е силно непредсказуем. Основната ни надежда е това лято все пак да успеем да продадем продукцията си на такава цена, която да осигури нормални доходи, за да ни остане и капитал, с който да се развиваме.
Колкото до състоянието на посевите, до март и началото на април ситуацията в Добруджа (говоря за моя ретион) изглеждаше много притеснителна. Имаше един момент, когато всички ние сеи питахме дали изобщо тази година ще жънем пшеница и ечемик. Последвалите валежи и сравнително ниските пролетни температури се оказаха истинско спасение за нас. И сега, като сравнявам посевите около Бургас с тези в Добруджа, виждам, че състоянието на пшеницата при нас е значително по-добро. Заради сушата през зимата обаче това, което загубихме като потенциал на сортовете, няма как да го върнем – то вече е изгубено, затова и не мога да дам прогнози за добивите. Добата новина е, че все пак ще има какво да жънем.
Как оценявате първата година от кандидатстването по директните плащания?
Истината е, че Кампанията за директни плащания 2023 г. протече изключително трудно – с късното приключване на заявяването в средата на юли м.г., изработването на допустимите слоеве и проверките на място, всичко това рефлектира върху пролетните плащания, които са ни крайно необходими сега – за пролетните дейности. Всички ние бяхме заложили разходи, които трябва да бъдат платени и сегашното забавяне на изплащане на повечето интервенции – като се започне от окончателните преводи за доходите за устойчивост, премине се през обвързаното подпомагане и се стигне до екосхемите, всичко това обърка приходната част на целия аграрен сектор. И това започна заради ниските доходи от продажбите на зърно през миналата година, когато цените продължително време бяха ниски.
На този фон, очаквахме поне администрацията да се държи адекватно, вместо това сме свидетели на поредната смяна на парламент и министри, което вреди изключително много за бизнеса, защото за нас е важно да има приемственост между различните управления. И фактът, че две години подред целият земеделски бранш протестираше, е сигнал към властта, че трябва да ни чуе. Още тогава ние ясно заявихме какви законодателни промени спешно трябва да бъдат приети, за да преодолеем основни пречки в работата си. Ако се продължава с тези смени на министри „на всеки два месеца“ (образно казано, защото всеки нов управленец се адаптира в продължение на три месеца) всичко ще работи против интересите на фермерите. Трябва да се сложи край на тази несигурност и да започнат да се вслушват в предложенията на бизнеса.
Сега имаме надежда, че политиките все пак няма да се объркат, защото сегашният министър Георги Тахов беше част от политическия кабинет на предишния земеделски министър. За нас е важно да се получи една приемственост, за да имаме предвидимост.
Как върви изпълнението на екологичните схеми в зърнопроизводството и дали срещате същите трудности като малките планински стопанства?
Големият проблем за всички нас е, че все още няма одобрени промени в Наредба 3, без която кандидатстването по директните плащания е невъзможно. Това внася смут сред колегите, защото не могат да решат в какви култури да инвестират. А през този програмен период изпълнението на екосхемите е инвестиция, която се финансира изключително само от наша страна. Не искам дори да коментирам тези компенсаторни плащания, защото за тяхното изпъленние аз съм инвестирала през май и април миналата година, а едва след година и повече ще получа някакво подпомагане за тях. В този смисъл дори информационната кампания на МЗХ, която беше проведена тази пролет, не ни даде нещо полезно и да ни насочи в кандидатстването през 2024 г. Изморихме се да повтаряме, че на сектора му трябва спокойствие и предвидимост. И най-после да бъдем освободени от административна работа, защото за нас е важно да работим на полето, а не да губим дни в попълване на хартийки.
Смятате ли, че Кампанията за 2024 г. ще завърши на 24 юни, каквито са плановете на администрацията?
Единствената добра новина, която ни съобщиха от министерството, е, че голяма част от земеделските площи за тази кампания са очертани – вярно през земеделските служби, не електронно, каквито са евроизискванията, но все пак се чертаят. На срещата със земеделския министър Тахов получихме уверение, че Системата за електронно управление (СЕУ) на фонд „Земеделие“ ще бъде отворена до края на този месец и ние също ще можем да очертаваме. Явно колегите, които заявяват площите си в СЕУ, трябва да имат още малко търпение.
Илия Проданов за пазара на зърно тази година
Колкото до самото кандидатстване, ние ще свършим това, което зависи от нас, защото го можем. За всички нас е ясно, че и тази пролет ще очертаваме в стегнат режим, защото при наплив от много потребители е нормално системата да блокира. Дано това не бъде основен проблем, за да не повторим огромното забавяне на заявяването от миналата година, когато кампанията приключи в края на юли.
Все пак, смятате ли, че тази година ще има повече фермери, които да заявяват и екологични схеми, защото миналата година мнозина се отказаха?
Много се надявам местните браншови организации и сдружения да дават навременна и правилна информация по промените, които страната ни договаря с ЕК, а и по измененията в еврорегламентите, особено в частта за екологичните интервенции. В Добруджанския съюз членуват 160 стопанства и кооперации и всеки един от нас е наясно с новостите, така че да не бъде санкциониран. Силно се надявам, колегите, които все още не са избрали да участват в браншовите организации, да достигнат до прозрението, че са част от една общност и е дошъл моментът да се присъединят към хората, инвестиращи в опазването на околната среда. Всяка браншова организация разполага с достатъчно информация и когато колегите са обучени навреме и знаят какво да очакват, то и бизнесът им върви по-лесно. Затова се надявам тази година повече зърнопроизводетели да направят този прощъпулник към екосхемите по ОСП.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
