По време на годишния аграрен семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), проведене в края на ноември, фермерите остро поставиха искането си за нормален достъп до водните ресурси на България, тъй като браншът единствен от фермерите в останалите държави на Балканите не получават разрешителни за сондажи. На всичко отгоре те не ползват и водата от големите реки като Дунав, Марица, Тунджа, Струма или Янтра, които извират в страната и би трябвало да са на разположение на земеделците.
Досега браншът е получавал празни обещания по темата за напояването, затова и в диалога си с министъра на околната среда и водите и експерти от ековедомството земеделците искаха точни отговори дали през горещите лета ще могат да дават живителна влага за полетата си и защо процедурите за издаване на разрешителни сеп точат с години. А фермерите дават стотици хиляди левове, за да инвестират собствени спредства.
Отговорите бяха дадени от екоминистъра Петър Димитров и земеделския министър Георги Тахов. Затова в интервю с председателя на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова ще ви запознаем с изводите, които тя направи от диалога с властта.
И понеже то се проведе в края на ноември, в него не включваме темата с проектозакона за бюджета за 2025 г., оповестен вчера, от който се разбра, че финансовото министерство не е предвидил извънредни средства за напояване, за които говореше по време на семинара министърът на земеделието и храните Георги Тахов.
Г-жо Жекова, успя ли браншът да получи онези отговори по темата с напояването, които очакваше от сегашната администрация?
Вече втори министър на земеделието обявява напояването за приоритет в своята дейност и това е крачка в правилната посока. По време на редовния министър на земеделието Кирил Вътев на бранша беше обещано, че ще бъдат положени големи усилия и ще се работи активно за възстановяване на напояването. Хубавото е, че неговият наследник Георги Тахов следва тази политика. От дискусията, която колегите проведоха с представителите на министерстватата на околната среда и водите и на земеделието по време на агросеминара в края на ноември обаче, имам притеснение по отношение на парите, които трябва да бъдат заделени. Администрацията на двете министерство ни увери, че, след като преди 30 години сме напоявали милиони декари, то няма да има проблем каналите да се възстановят. Разбрахме, че ръководството на МЗХ е предложило за целта да бъдат заделени 1,2 милиарда лева в годишната инвестиционна политика на страната до 2028 година.
За нас е важно, ако сегашният кабинет одобри тази програма, то и следващите правителства да се съобразят с това искане, защото без поемане на сериозен ангажимент от страна на държавата, обещанията ще останат да висят във въздуха. Притеснителното е, особено при сегашната несигурност, политиците да не сменят нагласите си, както често се е случвало при управлението на различни политически формации. В същото време земеделието в момента се намира наистина в критичен момент от развитието си – икономическият срив за стопанствата е прекомерно тежък. И когато на фона на климатичните промени единствено в България напояването е на кота „нула“, тогава се питаме – каква конкуренция може да бъдем на фона на огромните средства, които се дават в съседни Турция, да не говорим за Румъния. Абсурдно е Гърция да полива, а ние да нямаме достъп до нашите реки, които текат към южните ни съседки.
Всички ние ще се надяваме, след като министърът на земеделието най-после е предложил 1,2-те милиона лева да бъдат осигурени в бюджета, това предложение да бъде одобрено и от министъра на финансите в средващия кабинет, защото секторът се нуждае спешно от подобни инвестиции. Силното ми притеснение обаче е, че в България никой не следва дългосрочни политики и докато не видим „черно на бяло“, че се работи активно по възстановяването на хидромелиорациите, няма как да се зарадваме само на обещанията, давани от управляващите.
Като бранш какво ще поискате от следващия кабинет?
Огромният проблем по темата напояване е, че то не се управлява само от едно министерство. Като в поговорката „много баби – хилаво дете“ така и при нас – при две министерства и още толкова агенции, се стига до безхаберие по отношение на напоителните системи. И досега министерствата не могат да се разберат кой язовир на кого е, което граничи с абсурда. Време е да се въведе тотална промяна по отношение на управлението на водите в България. Това, че през 2016 година е подготвена една стратегия, това нищо не означава, защото тя е останала на книга. За да работи, една стратегия трябва да бъде следвана. Докато у нас сме свидетели точно на обратното – единият пише стратегия, а другият идва след него и казва – това не е моето! Хаосът е пълен.
Смятам, че браншът вече е узрял да изисква от властта, затова и с колеги си говорим, че следващият протест, на който трябва да се вдигнем всички – овощари, зеленчукопроизводители, зърнопроизводители и др., трябва да бъде за напояването, защото е изключително важно за България. Като бранш ние стриктно ще следим всяка следваща власт и ще поставяме на дневен ред необходимостта от инвестиции. И ще настояваме да се създаде еднинна държавна структура, която да се занимава само с напояването – това, че министерства и агенции досега си прехвъряха топката едно на друго, не дава решение за нашите проблеми. Но тук идва и ролята на парламента, който законово трябва да приеме съответните промени, така че за напояването да отговаря само едно министерство.
Какво е състоянието на водните запаси в Добруджа, където сушата застрашително настъпва?
Често ни е поставян въпроса защо в Добруджа се отглеждат само зърнени и маслодайни култури, а примерно не диверсифицираме културите - с овощни градини или със зеленчуци. Да, това би било възможно, защото на голяма дълбочина под Добруджа, стигайки до Разград, има голямо езеро. Но, за да се стигне до тази вода, трябва да се извършат сондажи, за които са нужни огромни инвестиции. И тук отново опираме до другия голям проблем в земеделието – поземлените отношения, при които масовата практика, която ние не толерираме, но тя си съществува, са едногодишните договори. Вече няма колега, който да не е инвестирал стотици хиляди левове за дълбочинни сондажи.
Само че ние нямаме сигурност в дългосрочното ползване на обработваемите земи. Дори сега държавата обещава прием на проекти за напояване, но и там първото изискване към фермерите е задължително да имат поне десетгодишни договори за земеползване. Има начин как да излезем от едногодишните договори – правят го и във Франция, Румъния, Германия също се готви за подобна практика. Само у нас редица колеги си искат всяка година собствениците на земя могат да си сключват договори с когото си поискат. Дори държавата да успее да възстанови напоителните системи и да си свърши работата, както ни обещава, ако продължаваме с тези едногодишни договори, ще бъдат с вързани ръце. Именно затова очакваме решение на политическата криза, защото без промени в редица закони нямаме алтерантива нито с реално напояване, нито с развитие на конкурентно земеделие.
(Освен за напояване в интервюто с Радостина Жекова говорихме и по другата важна тема за новата ОСП и премахването на субсидиите за площ. Очаквайте втората част!)
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
