Начало » Новини » Интервю
15.05.2023 г.

Милена Горанова: Не 30-процентното орязване на субсидиите, а пазарните аномалии са голяма заплаха за фермерите!

Мнението на бранша
Милена Горанова: Не 30-процентното орязване на субсидиите, а  пазарните аномалии са голяма заплаха за фермерите!

Милена Горанова Снимка: sinor.bg

Близо 30 години Борислав и Милена Горанови от Кнежа произвеждат зърнени, маслодайни и протеинови култури върху 10 хиляди декара, без да намаляват или увеличават тези площи. Семейното им стопанство е сред малкото в страната, които упорито продължава да отглежда и соя – протеиновата култура, насърчавана и по европейската инициатива „Дунавска соя“, но не така популярна в България. Като чест гост на Синор.бг отново потърсихме мнението на Милена Горанова, този път по силно дискутираните теми сред бранша за трудното начало на новия програмен период и за блокирания зърнен пазар, който сериозно удари родното производство.

Г-жо Горанова, успяхте ли да реализирате зърното от 2022 година и какви са прогнозите ви за тазгодишната реколта?

Като повечето колеги и ние имаме нереализирани запаси, като в момента продаваме слънчоглед на цени под себестойност. Предполагам, че по същия начин ще изтъргуваме и запасите от царевица и пшеница, защото сегашната конюнктура на пазара е доста несигурна и за нито една от отглежданите култури нямаме стабилност дали ще има търсене и на какви цени ще продаваме. В същото време жътвата наближава и задължително трябва да освободим място за новата реколта. Колкото до спада в цените, все още не можем да изчислим загубите, защото имаме нереализирани запаси, които тепърва ще продаваме под себестойност. Ако трябва да обобщя, тази година ще бъде изключително сложна за всички земеделци, защото безмитният внос от Украйна ще продължи, а това не води до разрешение на проблема с пазарните аномалии.

По отношение на прогнозите ни за реколата, рано е да се правят. Но в региона около Кнежа тази година няма дъждове и това е силно притеснително – като се започне от есента и се мине през сухата зима. От април досега паднаха символични количества, които не са от селскостопанско значение. Появиха се вируси, срещу които прилагаме съответната растителна защита, но такова е с всекидневието на земеделеца. Тази година с пшеница засяхме около 4 хиляди декара, имаме ечемик, царевица, слънчоглед, соя и овес. Това, което мога да кажа със сигурност, е, че няма да правим компромиси с технологията при отглеждането на новата реколта.

Едва миналата седмица стана възможно да се очертава по новия програмен период. Как според Вас, ще се отрази това изоставане на подпомагането през 2023 г.?

Няма значение дали колегите са с големи или малки стопанства, объркването по отношение на новия програмен период беше голямо. И понеже има разнопосочна информация, която допълнително ни разконцентрира, смятам, че едва след като минат заявяването на площите и проверките от фонд „Земеделие”, едва тогава ще видим дали правилно сме разбрали какво се иска от нас. Колкото до екосхемите, чиито норми можем да  прилагаме, за региона, в който се намираме, изборът ни не е много голям. Вариантите са ограничени, още повече, че всички сме длъжни да изпълняваме задълженията по ДЗЕС (стандартите за добро екологично състояние) и законово установените изисквания за управление. За съжаление, много хора ги подценяват, а те са задължителни за всеки от нас!

За нашето стопанство сме решили да приложим разнообразяване на културите, а върху част от полетата ще намалим използването на препарати за растителна защита. Около Кнежа няма екологична инфраструктура, която да поддържаме, така че не можем да получаваме компенсаторни плащания. Затова и като очакван размер на новите субсидии ще бъдем с около 30% под размера на досега получаваните – и по отношение на базовото плащане, и за преразпределително плащане, защото сме над 6 хиляди декара и сме отрязани от него. Въпреки това този 30-процентен спад в подпомагането не е толкова значим негативен фактор, защото най-важното е да успеем да реализираме продукцията си на добри цени. А прогнозите за това са твърде песимистични.

Като дългогодишни производители на соя имате ли обяснение защо тази култура не се прие като печеливша за българските условия?

Погледнато с глобален мащаб, борбата е за протеините. А най-ценното нещо, което земеделците добиват от полето, това е протеинът – дали ще е от пшеница, дали от люцерна, грах или соя, няма значение. От друга страна обаче соята е трудна за отглеждане – въпреки че участието й в биоразнообразието на полето е голямо и за разнообразяване на културите, и като предшественик за есенни култури нейната азотфиксация е доказана. След нея на полето остават между 4 и 5 кг активно вещество на декар, а това е голям процент. Затова и при поскъпването на торовете тя даде своето икономическо значение. Специално в нашето стопанство ние си обичаме соята и я отглеждаме, защото сме убедени в нейната полза като култура, която да включим в сеитбооборота. Заради екстремните температури през лятото обаче рискът при отглеждането  ѝ нараства, особено трудно става при липса на напояване. Именно затова и земеделският бранш толкова много настояваше да бъде възстановена поне малка част от хидромелиоративната инфаструктура на страната.

Има ли пазари за соята и защо това също пречи за нейното масово отглеждане?

Търсенето на соя в световен мащаб е много голямо, но за съжаление ние трудно можем да се конкурираме с вноса на шрот от Южна Америка, където не е ясно има ли ГМО, няма ли? Знаете, че животновъдството не може да се развива без соев шрот и при положение, че Европа не може да задоволи своите нужди от собствено производство, затова и този внос ще продължи. Специално ние имаме канали за реализация на реколтата. Миналата година я продадохме на български клиент, а преди това я изнасяхме – отново през българска търговска фирма. Преди години ние контактувахме с асоциация „Дунавска соя” – с колеги от Австрия, Германия, дори Румъния – всички те имат много силни позиции в производството на соя, разполагат и с програми за насърчаване на тази култура. Но липсата на напояване остава голям проблем, затова интересът в България към нейното производство е доста слаб.

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Милена Горанова: Не 30-процентното орязване на субсидиите, а  пазарните аномалии са голяма заплаха за фермерите!
11276
 

Последни материали
Виж
Приемът продължава до 31 юли
3 пъти повече заявления за държавна помощ за застраховане са подали стопаните досега
Професионална квалификация
Запишете се за курс за зърносъхрание и производство на фуражи
Особено в ограничени по площ градини
Предимства на вертикалното отглеждане на тиквичките
БФС
За пореден път фермери искат Гаранционен фонд за компенсиране при бедствия
По-малка административна тежест
Младите и малки стопани ще попълват по-малко документи при получаване на субсидиите по ПРСР
Заплатите в производството ще бъдат вдигнати с 10% от май
Директорът на „Ел Би Булгарикум“ представи оздравителен план на държавната компания
Свързани материали
Виж
Анализ
За шеста година декември е сред най-топлите месеци в България през 2021 г.
Есенниците в ЕС не пострадаха от аномалиите във времето
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини