В първата част на интервюто с председателя на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова, посветено на напояването и обещанията на властта за нови политики и бюджет от 1,2 милиарда лева, с осигурен достъп до вода за сектора, бяха изразени сериозни съмнения, че това ще се случи (припомняме, че интервюто беше взето в края на ноември). Вчера обаче надеждите на земеделците изцяло рухнаха, след като в проектобюджетната рамка на страната до 2028 г. подобен милиард изобщо не беше заложен.
Първа част на интервюто с председателя на Добруджанския съюз
Така подозренията на Жекова и нейните колеги, че селското стопанство остава само на книга в приоритетите на властта, се затвърдиха. Покрай липсата на напояване обаче фермерите трябва през следващите три месеца сериозно да мислят и по друг важен въпрос за своето бъдеще - как ще бъдат подпомагани в програмния период след 2028 година, когато плащанията на хектар вероятно ще бъдат заменени със субсидии на стопанство. Именно затова и въпросите ни към Жекова са насочени с мисъл към предстоящите преговори по новата визия за развитие на земеделието и селските райони, по която ЕК ще преговаря с европейските браншови организации.
Г-жо Жекова, счятате ли, че субсидиите на стопанство ще са подходящата алтернатива за подпомагане на агросектора след 4 години?
Следващите няколко месеца ще бъдат изключително важни за България, защото трябва да разгадаем какво предвижда Европейската комисия с новата си визия за ОСП, която се очаква да ни бъде представена през февруари 2025 г. И по-точно, какво означава да има промяна в плащанията на площ, като бъдещото подпомагане вероятно ще бъде на стопанство. Такива са податките от ЕК, но на този етап те звучат изключително мъгляво.
От историческото развитие на Европейския съюз всички знаем, че държавите са минали през подобно подпомагане на стопанство при учредяването на Съюза през миналия век. Само че този вид подкрепа не е проработила, защото има огромни специфики и разлики между отделните стопанства. Това ще породи редица условности. Стресиращото за нас е, че никой не знае какво ще се изисква от нас. Вече преживяхме няколко важни промени в европейското законодателство – в последната минута бяха обявени зелените изисквания, които страшно много усложниха земеделската дейност. Българският фермер миналата година работеше в мъгла и трудно разбра точно какво се иска от него, за да получи някакви субсидии – доказа се, че те не покриват и малка част от разходите ни.
Добрата новина е, че този път дебатът в ЕК започна много по-рано от преди. Искрено се надявам преговорите между политиците и браншовите организации, които ни представляват като „Копа Коджека“, Асоциациите на производителите на царевица и др., в които членуваме и ние като организация, наистина да успеят да защитят интересите на фермерите.
В тази връзка как конкуренцията от Украйна ще повлияе на земеделските политики в ЕК?
Истината е, че ние в ЕС правим най-скъпото производство в цял свят и това е така, защото изпълняваме сериозни рестрикции, свързани с позеленяването. Приемайки Украйна, според мен Европейският съюз се вкарва в един капан. И всички държави, включително и България неизбежно ще намалят бюджетите си за земеделие. Аз напълно осъзнавам, че и при нашето присъединяване в Европейския съюз ние като фермери сме били сътресение за пазара в останалите държави – колеги от Италия са ми го казвали.
Самите ние вече втора година, след като ЕК въведе безмитните квоти за аграрна продукция от Украйна, сме под стрес и виждаме как този внос се отразява върху пазарите и цените. Вярно е, че с присъединяването на Украйна и техните фермери ще трябва да въведат европейските стандарти и нормативи, така че продукцията им ще се оскъпи, но това ще стане бавно. А през цялото това време европейският земеделец няма да получава субидиите, на които е разчитал досега, като в същото време ще влага свои средства, за да изпълнява екоизискванията. Нямам идея как в бъдеще как ще балансираме икономически! Личните ми наблюдения показват, че всичко, което ни се предлага, не е свързано с интересите на производителите, а е вид политика. И се страхувам, че в икономическата си част новата политика ще бъде в отрицателния полюс за селското стопанство.
Вие, фермерите като практици виждате проблемите, но защо администрацията продължава да прави грешки в политиките?
Европа се опитва да държи сектор „Земеделие“ жизнеспособен, защото тенденцията през последните години е да умират изключително голям брой стопанства във всички държави в ЕС, не само у нас. И тази тенденция на окрупняване на фермите я наблюдаваме в цяла Европа. Може би затова и в своите политики Европа се опитва да промени структурите на стопанствата, като дава подкрепа за млади, нови или излезли в пенсионна възраст хора, които се занивамат със земеделие.
Ще дам пример с Австрия, където средната големина на стопанствата в един от регионите е 150 декара, т.е. това са хоби фермери, които не си вадят основното препитание със земеделие. Виждаме, че и у нас първите интервенции от Стратегическия план са за инвестиции точно в подобни стопанства – по някакъв начин да се възбуди интересът на хора с други професии към селското стопанство. Друг е въпросът доколко тези стопанства, които сега ще бъдат създадени, ще останат жизнени. За голямо мое съжаление, от опита назад в годините, който имаме, този бизнес на този етап не проработва. При непотомствените млади фермери видяхме как се дадоха едни пари за градини, които обаче на петата година бяха изкоренени, защото бизнесът не се разви според очакванията. Техниката също беше разпродадена на 6-та година, след като мина мониторингът. Очевидно беше, че не можеш насила да накараш един човек да работи, когато е далеч от земята и много от нещата не са му ясни.
Порочна е и другата практика, която наблюдаваме – да накараш един фермер, който има земя, да я раздели между себе си и сина си примерно, за да се усвоят едни пари по млад фермер. Не е сигурно, че с тази делба синът му ще обработва втората нива, в повечето случаи родителят обработва и двете парчета. Истина е, че чистото зърнопроизводство не участва в инвестиционните подпомагания от доста години, може би затова разделят бизнеса си. Ние не сме като в Австрия и сме далеч от хоби земеделието. Зърнопроизводителите у нас правим сериозен бизнес и сме икономически активни субекти. Опитите на българската администрация да провокира интереса на млади хора вероятно ще се случат, но на този етап е трудно.
Ако парламентът успее да сформира редовен кабинет, какви ще бъдат очакванията Ви от новото управление?
Това, което е важно за нас, всеки нов министър трябва да продължи политиката, начертана от неговия предшественик. Защото сътресенията при всяка една нова смяна на министри водят до сериозни трусове сред бизнеса. Общинските служби по земеделието и офисите на фонд „Земеделие“ са изключителноп важни за нас – затова не искаме сътресениято по върховете да се отразяват и надолу. Винаги съм твърдяла, че който и да е министърът, от която и партия да бъде, ние като работещ бизнес очакваме от него чуваемост на актуалните ни проблеми.
Говоря за браншовите организации с реални членове, защото ние не сме врагове на управлението. Точно ние сме натрупали опит по най-неприятния начин - на принципа „проба и грешка“ и знаем как се, работи, когато излезем на полето. Затова и министърът трябва да общува, повтарям с работещите браншови организации. И първите промени в законодателството безспорно трябва да бъдат с приет Закон за браншовите организации, защото не е нормално да продължим да работим с фалшиви организацийки от по двама души, които представляват само себе си. А в същото време претенциите им са до луната.
В заключение ще кажа, че очакваме министърът на земеделието да има последователност в действията си, много внимателно да слуша асоциациите, които работят, и да следва политиките, за които земеделците настояват – и в областта на напояването, и в поземлените отношения.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
