С Антоновден и Атанасовден, които се честват на 17 и 18 януариq приключват зимните празници, започнали в началото на декември миналата година с почитането на светците Сава, Варвара и Николай Чудотворец. Според народните вярвания двамата светци Антоний и Атанасий са тачени като братя-близнаци, които имат власт над снеговете и ледовете. Така народът ни отбелязва средата на зимата.
Свети Антоний Велики се смята за основател на християнското монашество. Живял е в дълбоко отшелничество в пустинята, борейки се със собствената си природа. Удостоен бил с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност. При него идвали да се лекуват стотици нуждаещи се от помощ хора, озарени от неговата мъдрост и любов. Ето и част от съветите на свети Антоний, достигнали до днес в житието му:
„Който кове парче желязо, обмисля от началото какво иска да направи от него – коса, нож или брадва. Така ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, за да не се трудим напразно“.
Когато Антоний проникнал в дълбочините на пустинята, той запитал господа: "Господи! Защо едни хора умират млади, а други доживяват дълбока старост? Защо едни са бедни, а други – богати? Защо нечестивците са богати, а благочестивите люде – бедни? Тогава дошъл до него глас: „Антоний! Ти внимавай над себе си! Това са Божии съдби и нямаш полза от това да ги изучаваш“.
„Огледай обкръжаващите те и знай, че началниците имат власт само над тялото, а не над душата, и винаги помни това в мислите си… Бог е създал душата свободна и самовластна и тя е свободна да постъпи така, както иска – добре или лошо“.
„За да не изпаднем в безгрижие, нека си спомним думите на светия апостол „всеки ден умирам“. Когато ставате от сън, помислете си, че няма да доживеете до вечерта. Когато си лягате, помислете, че може би няма да видите разсъмването на деня. Този, който всеки ден се приготвя за смъртта, ще се предпази от грях“.
Свети Атанасий, който се празнува на 18 януари, бил египетски богослов и духовник, патриарх на Александрия от 328 до 373 година. Той е един от най-видните радетели за чистотата на вярата и се приема за първият разпространител в Европа на възникналото в Египет монашество. Според народните предания свети Атанасий, облечен с копринена риза, отива в планината на бял кон и се провиква „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Той заедно с брат си свети Антон били ковачи и изобретяват ковашките клещи.
Антонов и Атанасовден се честват като сезонни празници и като празници на ковачи, ножари, налбанти и железари.
На Антоновден според народните предания жените не трябва да плетят и шият, защото, ако се убодат, раните трудно зараствали. Не трябва да се варят боб, леща, царевица и други варира, за да не се разсърдят чумата, синята пъпка и шарката. За този ден се пекат единствено содени питки, намазани с мед, които се раздават за здраве. Предварително обаче се надупчвали с вилици, за да не се „надупчат” децата с шарка.
На гръцки Антоний означава „безценен”. Имен ден днес имат всички българи, именувани Антон, Андон, Андонко, Анто, Анко, Анчо, Тоню, Тончо, Доне, Донко, Дончо; Антония, Андония, Антонка, Тона, Тонка, Дона, Донка и други.
