Свети Антоний е египетски християнски монах-аскет. Той е първият от т.нар. пустинни отци и затова е определян за основател на християнското монашество. Антоний е роден около 251 г. в Среден Египет в семейство на заможни християнски родители копти. Получил добро образование, а възпитанието, с което се сдобил от родителите си, повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Той избягвал светските суети и удоволствия, като се посвещавал на духовни размишления и дейности. Подителите почиват, когато бил на 20 години, но дори без техния контрол, той не се поддал на светските изкушения и продължил да следва избрания доброволно от него начин на живот.
В църквата той чул библейските думи: "Ако искаш да бъдеш съвършен,върви и продай всичко, което притежаваш, и го раздай на бедните.Така ще имаш своето съкровище на Небесата;па дойди и ме следвай!"
Дълбоко вдъхновен от тези слова, Антоний раздал имането си на бедни и поверил по-малката си сестра на християнска девическа общност, след което се оттеглил в усамотение, първо в една колиба в близост до неговото село, a по-късно в стари гробници и развалини на края на пустинята. 35-годишен, той заминал отвъд Нил и заживял в планината при пълно уединение на връх Конзим вблизост до Червено Море, като зазидал входа на помещението си. Само два пъти годишно му носели хляб, който пускали през покрива. Заради силната му вяра и стоицизъм той бил надарен с чудотворство и прозорливост, а благодарение на него много езичници приели християнството.
Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен "тържество на християнството". Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб. Двама от учениците му останали докрай при него. Когато им дал последното си благословение, небесна радост озарила лицето му.
Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.
Като побеждавал природата си с почти свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност.
В народния светоглед на българите двата светци Антоний и Атанас са тясно свързани. Счита се, че са двама братя-ковачи и някъде (Поповско) празниците им се означават с общото название сладки и медени, а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората.
В Разградско, където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на болестта – леля, има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“). На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.
Антоновден и Атанасовден са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.
Именици са Антон, Антония (старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена“), Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Донна, Драгостина, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони.
