С Антонов и Атанасовден приключват големите зимни празници в народния календар. Двамата светци Антоний Велики и Атанасий Велики се честват на 17 и на 18 януари. Днес отбелязваме паметта на свети преподобни Антоний Велики. Роден през 251 година в Среден Египет в семейството на заможни и благочестиви родители, той остава сирак на 20-годишна възраст. Много рано приема християнството и след като раздава наследството си на бедните, се оттегля от света.
След дългогодишна духовна борба постига святост и получава дарбата да лекува. Доживява до 105-годишна възраст, запазвайки здравето и силата си. Починал на 17 януари 356 г. Година преди смъртта си взима участие в борбата на църквата против арианската ерес - победил еретиците на открит диспут, проведен в град Александрия. Успехът му е наречен „тържество на християнството“.
Според народните предания Антоний и Атанасии са двама братя ковачи. Затова и 17 и 18 януари се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
По някои места (Поповско например) празниците им се означават с общото название „сладки и медени". В Пиринско пък се вярвало, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ден (Атанасовден) тръгват по хората.
В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради забраненото име на чумата, заместено с леля) има обичай две медени питки да се дават на съседи, роднини и приятели, а трета питка да се оставя на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“).
На 17 януари жените не предат и не плетат, защото се вярва, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.
На днешния ден празнуват българите, носещи иманата Антон, Антонио, Антония (старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена“), Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Андуин, Доника, Дончо, Донка, Донна, Донислав, Драгостина, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони, Томас. Честит празник!
