На 17 януари православната църква почита паметта на свети преподобни Антоний Велики. Роден през 251 година в Среден Египет в семейството на заможни и благочестиви родители, той останал сирак на 20-годишна възраст. Раздал наследството си на бедните и се оттеглил от света.
След дългогодишна духовна борба постигнал святост и получил дарбата да лекува. Доживял до 105-годишна възраст, запазвайки здравето и силата си. Починал на 17 януари 356 г. Година преди смъртта си взел участие в борбата на църквата против арианската ерес - победил еретиците на открит диспут, проведен в град Александрия. Успехът му е наречен „тържество на християнството“.
В българския фолклор свети Антоний и свети Атанас, чийто ден се отбелязва на 18 януари, са тясно свързани – смята се, че са двама братя ковачи. По някои места (Поповско например) празниците им се означават с общото название „сладки и медени".
В Пиринско пък се вярвало, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ден (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради забраненото име на чумата, заместено с леля) има обичай две медени питки да се дават на съседи, роднини и приятели, а трета питка да се оставя на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“).
На този ден жените не предат и не плетат, защото се вярва, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.
Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
Именици са Антон, Антонио, Антония (старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена“), Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Андуин, Доника, Дончо, Донка, Донна, Донислав, Драгостина, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони, Томас.
