На 17 януари християнската църква почита паметта на свети Антоний, а на 18 януари – на свети Атанасий. Според народните вярвания двамата светци са тачени като братя-близнаци, които имат власт над снеговете и ледовете. С тези два празника са поставя и финалът на серията от зимните празници.
Според преданията свети Антоний Велики дълги години живял в тежки изпитания и борба с бесовете сред пустинята, където той прекарвал в молитви към бога. Един ден през пещерата, в която пребивавал, минали ужасяващи зверове и му нанесли смъртоносни рани. Най-накрая св. Антоний почувствал присъствието на Спасителя и извикал „Къде беше благий, Иисусе, къде беше досега?“ И чул глас: „Тук бях, но чаках да видя твоето мъжество. А сега понеже храбро се бори, всякога ще ти помагам“, след което Иисус изцерил раните му, и обещал, че ще го направи известен по целия свят, като му дал способността да лекува.
Свети Атанасий пък бил египетски богослов и духовник, патриарх на Александрия от 328 до 373 година. Той е един от най-видните радетели за чистотата на вярата и се приема за първият разпространител в Европа на възникналото в Египет монашество.
Според народните предания свети Атанасий, облечен с копринена риза, отива в планината на бял кон и се провиква „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Той заедно с брат си свети Антон били ковачи и изобретяват ковашките клещи. Антонов и Атанасовден се честват като сезонни празници и като празници на ковачи, ножари, налбанти и железари.
Зимния св. Атанас – „Атанасовден“ е наречен „Среди зима“ след който денят започна да пораства с по „едно просено зърно“ и лятото се приближава. Свети Атанас и брат му се считат и за повелители над чумата, шарките и антракса (синята пъпка). На 18 януари за „Баба шарка“ се пекат и се раздават надупчени с вилица содени питки полени с мед, за да не се шарят децата и да се умилостиви да бъде „медена“ болестта и да премине леко. За да не се „подсърдят“ болестите, за тях се оставя на тавана парче с мед от питата, а за „лелята“ т.е. чумата цяла питка. Болестите не са наричани по име, а само „медените“, „лелите“ или „благите“. Жените не плетат, не предат и не готвят боб и леща. Готви се и се раздава за здраве черно пиле с ориз; перата на пилето се считат за лечебни и се запазват до следващата година. Традиционно празнично ястие е и свинското с бамя. Младите момци и моми излизат на поляните край селището, връзват люлки и се люлеят, пеят и играят хора.
