В началото на април ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) е изпратило протестен сигнал до Европейската комисия, след като земеделското министерство е внесло окончателния вариант на Националния стратегически план за развитие на земеделието в Брюксел – и то без окончателно обсъждане с браншовите организации. „Едва след като планът беше представен в Брюксел и ние го видяхме качен на правителствения портал, цялата земеделска общност разбра, че много от ставките за подпомагане са намалени. Отрязан е и достъпът на зърнопроизводителите до някои екологични интервенции, които успешно се прилагаха от колегите през досегашния период”, съобщи за Синор.бг председателят на асоциацията Костадин Костадинов.
Планът беше изпратен на 28 февруари
Според членовете на асоциацията е крайно непрофесионално да декларираш прозрачност към бранша (както го прави новата власт), но накрая планът да бъде внесен за обсъждане в ЕК, без становището на фермерите. „Именно затова депозирахме протестното си писмо до Европейската комисия преди две седмици”, посочи председателят на НАЗ.
Зърнопроизводителите недоумяват защо без всякаква икономическа логика от плана е отпаднало субсидирането за прилагане на консервационно земеделие и интегрирано производство за площи над хиляда декара, което досега основно се извършване от крупните фермери, обработващи над 5 хиляди декара и разполагащи с нужните инвестиции, защото това производство не е рентабилно.
С поставения лимит от хиляда декара субсидии за тези две интервенции ще се дават само на стопани с до 1000 декара. Проблемът обаче е, че малките земеделци нямат свободни средства за подобни инвестиции, защото за консервационното земеделие ще е нужна нов вид техника и скъпи препарати. В резултат на недомислието, извършено от родната администрация, нито малките фермери ще прилагат консервациите, нито крупните производители. Така големият губещ ще се окаже българското земеделие, защото ще бъде блокирано да прилага новите европейски практики, разписани в ОСП, коментира Костадинов. И добави, че за него е необяснимо защо тези промени са инициирани от зам. министър Момчил Неков, който с опита си в Европарламента би трябвало да се ориентира в законодателството и да работи за интересите на българското земеделие.
Асоциацията на зърнопроизводителите е подкрепила също и инициативата, подета от колегите им в Източна Европа, за преговори с Европейската комисия по отношение на прилагането на бъдещата ОСП и отлагането й поне с една година. Заради ковид кризата, скъпите горива и войната в Украйна преди няколко дни държавите от Вишеградската четворка – Полша, Унгария, Чехия и Словакия, заедно с колеги от България, Литва, Румъния, Хърватия и Естония, депозираха писмо до европейскато конфедерация на браншовите организации в земеделието „Копа Коджека” и до Европейската комисия за отлагане на ОСП с една година.
Като участник от 4 години във формата „Вишеградска четворка - инициативата Три морета”, ръководството на НАЗ също е подписало писмото до Еврокомисията. „За да може България да прилага бъдещата ОСП от 2023 г., е необходимо ние да имаме необходимата подготовка още през лятото на 2022 г., защото това е началото на селскостопанската година и ние подписваме споразуменията за ползване на земята”, припомни Костадинов. Всички знаем обаче, че внасянето на българския стратегически план закъсня, така че ще бъде одобрен най-рано през септември. След това обаче е нужно време и за съответните законодателни промени. С други думи - практически ще бъде невъзможно Стратегическият план да се прилага от тази година, мотивира се председателят на НАЗ.
Темата ще има продължение, защото тепърва предстоят разговори между „Копа Коджека” и ЕК. Именно затова и браншовите организации се опитват сами да разрешават проблемите си, без съдействие от администрацията. Но това е практика, на която те са свикнали през последните десетилетия.
Стратегическият план на Германия
Единствената добра новина е, че поне Кампанията за директните плащания тази година ще протече сравнително безпрепятствено. Причината е, че този път не се извърши актуализация на допустимия слой, така че традиционните застъпвания няма да тормозят земеделците.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
