Първият откос пшеница тази година ритуално беше зажънат в полетата на акционерното дружество „Агро Цар Петрово“, където зърнопроизводители от цялата страна отпразнуваха началото на жътвената кампания. Домакини на традиционното събитие, организирано от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), бяха собствениците на компанията - белгийците Филип Ромбаут (съсобственик на „Агрополихим“) и сина му Виктор. Младият мениджър от 11 години ръководи селскостопанската дейност на компанията в Община Кула, където основно се намират обширните полета, обхващащи 45 хиляди декара.
И понеже Виктор е възпитан да цени природата и да уважава всеки, с когото работи, по време на празника се чуха много добри думи от неговите земляци за работата му. Сред цялата земеделска общност той е познат и с активната си гражданска позиция по редица проблеми, свързани с политиките в агросектора – вижте интервюто с Виктор Ромбаут, което взехме през 2024 г. Затова днес ви срещаме отново с младия мениджър по въпроси, свързани с консервационното земеделие и бизнес стратегията, която компанията успешно прилага във Видинско и би могла да се възприеме като добра практика в цялата страна.
Г-н Ромбаут, казусът „климатични промени“ се оказва уравнение с много неизвестни. Дали консервационното земеделие отчасти дава решение и ще се реши ли с регулации?
Подвеждащо е да се мисли, че с държавни регулации или със субсидии този процес може да се стимулира. Помним лошия пример с лавандулата, когато хората бяха подведени да инвестират и после се приключи с провал. Всеки сам трябва да осъзнае точно какво означава консервацията на водорода в почвата и да подходи индивидуално, защото всяко стопанство е различно – и като почви, и като климат, и като отглеждани култури. За да се практикува подобно земеделие, е нужна доста гъвкавост и всеки стопанин за себе си трябва да прецени как да постигне целите си. Именно в това е сложността на регенерационното спрямо конвенционалното земеделие.
По същество консервацията е по-скоро сбор от много практики – някои си казват, че „това било само да не се оре или просто да не се дискова“, но това е погрешно твърдение. Острани изглежда много лесно, но освен премахването на техниката за дълбока оран, то изисква време и много добри знания за екосистемата. Грижата за земята я започнахме преди 6 години, като преди да преминем към регенеративна земеделие, трябваше да се погрижим за почвата – киселинността на тукашните терени е висока – около 4,5-5 PH. В две поредни години разхвърляхме около 300 хиляди тона калциев карбонат. Благодарение на тази вар, която беше поета от почвата, подобрихме плодородието й. Това, което исках да постигна, е да запазим влагозапасяемостта в почвата и да намалим ерозията – особено при проливни дъждове. И в суша като сегашната да осигуря повече подпочвена влага – било чрез мулч, било чрез агрегатиране на почвата или друга технология.
От четири години производството ни почти изцяло е без обработки. Само на единични места, където има преуплътняване, си оставяме вратичка – никога не знаем каква ще бъде годината. Резултатите не закъсняха, защото средните ни добиви от пшеница са изключително добри – ако средните добиви за региона са около 550 кг от декар, при нас достигаме 700 кг.
Последните години намалявате употребата и на препарати за растителна защита. Това също ли е свързано с регенеративното земеделие?
Не говорим за тотално ограничаване на препаратите, защото това е невъзможно. Но от две години решихме изцяло да спрем инсектицидите - дори рапицата, която е сложна култура, я отглеждаме без инсектициди. Преди ползвахме много инсектициди, но вместо да решаваме проблемите с вредителите по културите, видяхме, че той се задълбочава. Това не е устойчиво решение. Видяхме, че дори в САЩ изобретиха първата ГМО царевица с пет щама, петият от които е срещу телен червей. Щом там, където си пползват инсектициди, които са забранени дори в Европа, не могат да се справят с вредителите, значи препаратите за растителна защита не са решение в земеделието. От две години взехме решение тотално да премахнем инсектицидите, защото предпочитаме срещу враговете на растенията да се борим с природни средства природата да се бори срещу природата.
Най-ефективното решение за намаляването на пестицидите са иновациите и в машинния парк. Като например пръскачката с камери на Titan, които ползваме и с които ние намалихме с 50 процента използването на препаратите за растителна защита. Не тровим почвата, а избирателно с фунгицида пръскаме или само културите, или само плевелите – мисля, че това е еталонът и бъдещето в земеделието. Ако един фермер не може да си го позволи сам – нека се съберат няколко земеделеца и инвестират в подобна техника – така биха спечелили всички, но заедно.
Казахте, че сушата тази пролет е проблем за региона. От кога не е валяло във Видинско?
Не само безводието, но и високите температури, които са нетипични за тези ширини, усложняват живота на стопаните. Тази година сушата при нас започна от 10 май – и до днес 17 юни не е валяло. По-страшното е, че още в края на май бяхме свидетели на температури от 30 градуса. При тези аномалии какви пролетни култури ще сеем тук дългосрочно, ако горещините започват толкова рано – дори с поливки ще бъде трудно да получим реколта!
Не искам да съм лош пророк, но пролетните култури стават все по-рискови за отглеждане и това се осъзнава от колегите. Затова е време като земеделци да помислим как да се адаптираме, защото секторът трябва да се развива.
Какви са алтернативите според Вас?
Определено мисля, че е дошъл моментът стопаните да започнат да се сдружават, ориентирайки се към преработка на селскостопанската продукция. Това е истинската добавена стойност, която ще им помогне да превъзмогнат сегашната ситуация, при която те разчитат основно на производството на суровини. Освен това като регион ние сме изключително далеко от морските пристанища и е крайно неефективно да продаваме пшеницата, защото с транспортните разходи тя ще излезе със 60-70 лева по-скъпа от колегите ни в Бургаско, Варненско и Добричко.
Алтернативата при нас беше с преработката на кориандъра и другите маслодайни култури, които произвеждаме. Преди три години брат ми, който е химик, създаде предприятие за преработка на етерично-маслени култури и днес той търгува със САЩ, Франция, Германия. Ще кажете, че не всеки би могъл да инвестира в подобен бизнес. Но и останалите стопанства около нас биха могли да се съберат и направят цех за преработка на култури, които те смятат за перспективни. Не говоря за кооператив, а за общи бизнес идеи, които могат да се направят по региони. Целта е да получат по-висока добавена стойност.
Технологиите бързо се развиват и във Видинско разполагаме с повече окрупнени стопанства, отколкото в останалата част от страната – ще припомня, че дълго време земята тук беше много по-евтина от средната за страната, рентите също бяха ниска и така добавената стойност оставаше у фермера. Последните 2 години обаче заради ръста на рентите добавената стойност вече се измести към собствениците на земя. А това не е справедливо, защото основният риск с природните бедствия остава за сметка на земеделския производител. Затова смятам, че трябва да търсим ново решение, така че този риск да се поема не само от стопаните, но и от притежателите на земя. Както обичам да казвам „като сме добре, нека всички да сме добре, като сме зле – нека всички да сме зле“.
Като белгиец в България научих, че „обединението прави силата“. Сега всички фермери в страната имат много общи проблеми и е назряло времето да се съберат и да ги решават заедно. Различията са дребни и те не трябва да се хващат за тях.
Убеден съм, че сдружаването би могло постепенно да се получи, защото този отрасъл със сигурност трябва да живее и да напредне. Инвестициите в преработка на суровата продукция трябва да дойдат от земеделски стопанства - оттам трябва да тръгнем, за да може и селата да не обезлюдяват като сега.
(Използвани са въпроси и на други медии)
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
