Преди да заявите площите за директни плащания в тазгодишната кампания, е редно да припомним изискванията за така наречената „предварителна условност”, въведена след 2020 година от Европейската комисия и почиваща върху системата за Кръстосано съответствие и дейностите по „зелената архитектура“, обвързващи пълното получаване на подпомагане със спазването на основни стандарти. Всички те включват законоустановените изисквания за управление (ЗИУ) и стандартите за добро земеделско и екологично състояние на земята (ДЗЕС), които са заложени в българския Стратегически план като 8 ДЗЕС. Успешното им прилагане изисква принципно различен подход, свързан с управлението на конкретното земеделско производство.
В няколко поредни текста Синор.бг ще припомни плюсовете и някои недостатъци на практиките, които бихте избрали при отглеждането на културите. Например директната сеитба изисква прилагане и на други агротехнологични мероприятия, които биха довели до запазване на органично вещество, до намаляване на ерозионните процеси и други щадящи околната среда действия. Целта е не само да се запази структурата на почвата, но и да се увеличи съдържанието на органичен въглерод и да се избегне завишената употреба на хербициди. Необходимо е да се прегледат при необходимост да се внесат променени в плановете за сеитбооборот, да се използват предимствата на мулчирането и др.
Консервационно земеделие. Обработки, целящи запазване на почвения ресурс. Консервационна обработка (conservation tillage) е всяка обработка или система за отглеждане на земеделски култури, която след засяване оставя най-малко 30% (или повече) растителни остатъци на повърхността на почвата след засяването за намаляване на водната ерозия. За консервационна обработка се счита всяка система за обработка на почвата, която поддържа най-малко 90-100 кг/дка растителни остатъци (стърнище) по време на критичен ветрово-ерозионен период.
Ефективното консервационно земеделие се основава се на три основни принципа:
* минимални механични нарушения на почвата (т.е. без оран) чрез директно поставяне на семена и / или тор;
* постоянно почвено органично покритие, с най-малко 30% с остатъци от култури и / или покриващи култури;
* диверсификация на културите, отглеждани последователно и/или в асоциация.
С намаляването на обработките могат да спестят между 30 и 40 % от времето за труд и петролни горива, необходими за механизираните дейности, в сравнение с конвенционалното земеделие. Това би се отразило положително на емисиите на газове - замърсители на атмосферата. Необработваните (неразораните) полета действат като депо за въглеродния двуокис (CO2) и приложено глобално, може да има важно значение в контрола на замърсяването на атмосферата като цяло, и в частност влияе върху глобалното затопляне. Почвите обработвани посредством консервационни практики притежават по-добър инфилтриращ капацитет и намален повърхностен отток, което значително намалява ерозията.
Ето и плюсовете при консервационните обработки на почвата!
* При многократното преминаване по повърхността на почвата с цел нейната обработка обемната и́ плътност се променя от 10 см до 80 см, достигайки стойности от 1,68-1,70 t/m3, а в някои случаи и по-високи. Казано по друг начин - почвата се уплътнява. При намален брой обработвания на почвата се увеличава обемната плътност и съпротивлението срещу проникване на твърдо тяло в почвата, което не води до оптимизиране на въздушния режим в първите две-три години на приложение, но води до увеличаване на органичното вещество в повърхностния слой с около 0,15 - 0,20% на година.
Въпроси и отговори по Кампания 2023 г.
* При обработване на почвата и при използване на водоакумулиращи материали рязко се увеличава количеството на поетата от почвата вода, а водната ерозия се намалява. При наклон на терена от 3% и след обработване по контура почвата може да поеме до 90 mm/m вода при интензивен валеж, без да се активира водна ерозия. В реални условия може да се „спестят от едно до две поливания“, което е и най-голямото предимство на тези начини за обработване на почвата.
* Температурата на почвата в повърхностния 8-10 см слой е по-ниска при нулевото обработване на почвата, вследствие на което сеитбата трябва да се провежда при достигане на температура от 8 градуса по Целзий на дълбочината на полагане на семената.
* При обработване на почвата с внасяне на минерални торове в дълбочината на обработване се наблюдава с 30% по-добро развитие на кореновата система, 21-32% по-добро усвояване на водата и увеличаване на добивите с 12-30%.
* При този вид обработвания се наблюдава намаление на енергийните и трудови разходи с 12-15%.
* Приложението на естествени водоакумулиращи материали не води до промяна на киселинността (рН) и химичните свойства на почвите.
Ползите са, че има възможност за активизиране на микробиологичната дейност в почвата при развитие на кореновата система на растенията и усвояването на хранителните елементи. Агроекосистемите се доближават до природните екосистеми при по-високо възпроизводство на органично вещество и запазване и/или повишаване на почвеното плодородие. Запазват се няколко слоя органични остатъци по повърхността на почвата – разложени, полуразложени и свежи, с което се изпълняват най-малко две изключително важни условия – защита на почвата от водна и ветрова ерозия и възможност за намаляване на водния стрес, когато растенията се отглеждат без напояване и при тенденции за удължаване на сушавите периоди. Създават се предпоставки за икономия на горива и енергия поради периодичното елиминиране на най-тежките и скъпоструващи основна и предсеитбена обработка на почвата и окопаване по време на вегетацията.
При консервационните обработки има и недостатъци, които е важно да се знаят от фермерите.
* Влошаване на водно-физичните свойства на почвата, особено в първите 2-3 години и то е вследствие на уплътняването, причинено от намаления брой обработвания и изразяващи се в ниска хидравлична проводимост и аерация на почвата;
* Неблагоприятно влияние на големите количества растителни остатъци, намиращи се по повърхността на почвата, върху поникването и растежа на растенията;
* При липса на подходяща техника - невъзможност за дълбоко внасяне на органични и минерални торове и последяващ слаб ефект върху храненето на растенията;
* Увеличение на популациите на вредителите, населяващи почвата, чиято численост се регулира с обработката на почвата
Практиките за минимални механични нарушения на почвите могат да бъдат разделени в две по-общи групи – с минимални обработки и без обработка (директна сеитба).
Към тези без обработка принадлежат директната сеитба в живи покривна растителност или мулч и директната сеитба без оран в предварително наличната покривна растителност – жива или унищожена, например мулч.
Ползи: Намалени разходи, свързани с предсеитбените обработки, които не се извършват. Намаляване на заплахите от ветрова и водна ерозия на почвата. Намаляване на уплътняването на почвата и увеличена биоактивност. Намаляване на изпарението и прекомерната загуба на влага в почвата, често пъти в критични за развитието на земеделските култури. По слабо развитие на плевелите в дългосрочен план, водещо до по-малка употреба на хербициди.
Недостатъци: Трудности за ефективен контрол на плевелите, покривната растителност и мулч. Увеличени разходи, свързани с механичния контрол на плевелите. Необходимост от специални машини, като сеялка за директна сеитба и други специализирани машини.
Минимални обработки - Намалени обработки на почвата. Това е система за обработка на почвата, при която чрез обединяване на няколко операции се намалява броят на преминаване на земеделските машини по полето, степента на уплътняване на почвата, сроковете за извършване на обработките и разходите за отглеждане на културите, като същевременно се запазва структурата на почвата и почвеното плодородие. При нея за контрол на плевелите се използват хербициди (но в един преходен период, след който количеството на единица площ намалява поради адаптацията на почвата), което позволява да се намалят механичните операции. Тези „консервационни обработки“ включват:
- Стрип тил (strip-till обработка на ивици) – при тази обработка почвата остава необработена от прибирането на предходната култура до засяване на следващата с изключение на ивици с ширина 1/3 от ширината на реда.
- Ридж тил (ridge-till обработка на лехи) – при тази обработка почвата остава необработена от прибирането на предходната култура до засяване наследващата с изключение на ивици с ширина 1/3 от ширината на реда. Сеитбата се извършва на гребена на лехата и обикновено включва премахване на върха ѝ. Растителните остатъци остават на повърхността между лехите. Борбата с плевелите се извършва посредством химични средства, понякога комбинирани и с механична обработка, по време на която се възстановяват лехите.
- Мулч тил (mulch-til lмулчираща обработка) - представлява управление
на количеството, ориентацията и разпределението на остатъци (растително-стъблена маса) от културни и други видове растения върху почвената повърхност целогодишно докато се развиват растенията. Специфично за системата е, че докато при no-till и strip till обработките, където се обработва малка част от повърхността на полето (до 30 %), при мулч тил се прилага слята обработка на повърхността.
- Опти или минимум тил (opti-till или minimum-till) - Характеризират се с минимални, частични, слети обработки на почвата, една, две или три на брой в зависимост от вида почва и от конкретните климатични условия. Това е технология, при която дълбоките почвени обработки се заменят от изграждане на биологична еко-система на почвата. В нея микроорганизмите, корените и другата почвена фауна, поемат функциите по обработването и балансирането на хранителните вещества.
Ротация и сеитбооборот - втора част
Минималните обработки запазват въглерода в почвата, предпазват я от водна и ветрова ерозия, предотвратяват уплътняване, подобряват почвеното плодородие. А то се регулира чрез управление на почвената покривка от предходната култура и чрез частичните обработки на почвата и контрол върху плевелите. Използват се сертифицирани семена, защото сертифицираните семена са здрави, едри с добра кълняема енергия.
Покриването на почвата с растителни остатъци от предходната култура, задържа влагата в почвата, което спомага за биологичната активност в така наречената жива почва, по този начин въглерода се запазва в почвата и се използва като храна за следващата култура. При тези обработки количеството на химичния фосфор и химичния азот е силно намалено поради подобрената биологична активност на почвата, която се превръща в храна за растенията. Спазва се подходящ сеитбооборот. Внасят се бактерии в почвата, които от една страна разграждат растителните остатъци, и от друга - допринасят за почвеното плодородие. Добрата биологична активност на почвата способства за добър имунитет на растенията и поради този факт използването на химични вещества се намалява на 50% от съответната доза. Веднага след жътва в полето се влиза с иглен култиватор, това е обработка на 2-3см, която цели да разпредели сламата равномерно върху почвата и да затвори капилярите на почвата, при повторно влизане в полето с игления култиватор се унищожават плевели и самосевки без да се налага пръскане с хербицид. Следващото влизане в полето е с инвентар за минимални, слети, частични обработки - култиватор, таралежки и др., след което се засява културата с директна сеялка.
Слетите минимални обработки се практикуват по-лесно, защото изискват по-малко разходи и по-малко инвестиция в дигитализация, но за успешното й реализиране е необходима висока степен на информираност и обмен на опит на добри практики. За въвеждането на opti-till или minimum-till в едно стопанство не е необходима висока степен на обучение и може да се прилагат независимо от формата на полето!
(В следващия текст очаквайте подробности за някои от практиките в растениевъдството, насочени към опазване на почви, води и др.)
