На 25 март Европейската комисия представи нов план за развитие на биологичното производство, според който държавите членки трябва да изпълнят заложените в еврозаконодателството цели площите с биопродукция до 2030 г. да достигнат 25% от обработваемите земи. За целта обаче държавите трябва да подготвят национални програми с конкретни мерки, които да са съобразени със спецификите на досега развитото производство в съотвентата страна. Като най-важното е, че силно изоставащите държави като България например, трябва да създадат екшън планове, които да докажат, че реално насърчават биоземеделието. Защото сегашните статистики на ЕК показват, че от 27-те държави членки в Европейския съюз България е на 25-о място по размер на биоплощите - с едва 2,3% от общата обработваема земя, сочи докладът на ЕК. В този процент влизат не само сертифираните, но и площите в преход.
Синор.бг потърси за коментар експерти, които за последните 20 години пработят активно за разпространението на така нареченото органично или биологичното производство, които да коментират новия план на ЕК. Ето становището на Стоилко Апостолов от Фондация „Биоселена”, работещ активно с повечето браншови организации в сектора.
„Докато предишните програми на ЕС в областта на биоземеделието бяха препоръчителни за държавите членки, този път изискванията към 27-те държави членки имат задължителен характер и това трябва да се заложи в законодателството на съответната държава”, посочи Апостолов.
„В своя план Еврокомисията залага количествени цели, които трябва да бъдат изпълнени на местно ниво, защото ще има наблюдение и контрол от страна на европейските органи по тяхното изпълнение”. „Всичко това ми дава надежди, че и у нас може да се възприемат онези добри примери от други европейски държави, които са много напред в производството на биохрани”, посочи още Апостолов.
За пример той даде Франция, където благодарение на насърчителните политики, прилагани през последните години, там вече работят 35 хиляди нови биологични стопанства. И това се дължи на факта, че държавните и обществени ведомства на Франция са задължени да изкупуват биологична продукция, така че определен процент от храната, приготвена в столовете на училища, детски градини, институти и държавни учреждения, да бъде изкупена от биофермери.
И тази практика не се прилага само във Франция.
В новия план на ЕК за биопроизводството четем, че „столицата на Дания Копенхаген е първият град, който е достигнал 100% доставка на биохрани в обществените столове. И това е довело до създаване на около 250 000 декара с нови биоплощи, които се обработват главно около столицата”. Виена пък разполага с мрежа от органични градски градини в обща площ от 8 600 дка, където се гледат зеленчуци основно за обществени столове в конкретни детски ясли. В Рим също се сервират около 1 милион органични ястия на ден в обществените столове.
Другото общо, което свързва Дания, Австрия, Франция и Италия, е, че и в четирите държави площите с биологична продукция са много повече от тези в България. Като Австрия е и на първо място в ЕС, защото и в момента биоземите й съставляват 25,33% от общите площи, така че тя е изпълнила целта на ЕС това да се случи през 2030 г. за всички членки на Общността.
Докато в ЕС ги насърчават, у нас биофермерите ги принуждават да се откажат
Според Стоилко Апостолов в новия план на ЕК за биологичното производство, представен на 25 март, Еврокомисията публикува и препоръки11 до държавите-членки, свързани с техните бъдещи стратегически планове за ОСП. Тези препоръки са насочени към икономически, екологични и социални предизвикателства на европейското земеделие и селски райони, с акцент върху европейските цели за зелена сделка, включително 25% от земеделските земи да бъдат с биопроизводство”.
Поради това държавите-членки се приканват да определят национални ценности в своите стратегически планове като цели на Зелената сделка.
„Въз основа на европейските средни стойности и тенденции държавите-членки трябва да се съсредоточат върху увеличаването на биологичната площ чрез определяне на целта проценти или насърчаване на положителни тенденции. Така че при изготвянето на националната стратегия за ОСП планове България ще бъде помолена да изпълни тези препоръки.
За да изпълнят целите на националните си планове за биологично действие, държавите-членки трябва да изградят и подходящ капацитет за тяхното изпълнение. В тази връзка ЕК ще наблюдава напредъка на отделните държави, като в определени моменти ще представя насоки или ще коригира техните планове.
Стоилко Апостолов акцентира и върху факта, че Еврокомисията ще увеличи дела на научните изследвания и иновациите (R&I), като държавите отделят поне 30% от бюджета си за научноизследователски и иновационни действия в областта на земеделие, горско стопанство и селски райони, свързани с проекти, специфични или свързани с биологичното производство.
За целта трябва да се работи много за промяна на поведението на фермерите и потребителите, за образованаето на бранша, както и за отглеждането на алтернативни на спорните продукти.
Важно място в плана на ЕК е поставено на координацията между националните програми за научноизследователска и развойна дейност в областта на храните с новите възможности, които ще се подпомагат по програма Horizon Europe мисия в областта на здравето на почвата и храните и чрез партньорства, по-специално тези на агро екология и хранителни системи.
Отделно място в плана е заложено и на „зелените обществени поръчки (GPP)”, които ще предлагат потенциал за стимулиране на биологичното земеделие. В прилагането на такива процедури за обществени поръчки, трябва да се обърне специално внимание малките ферми, микропредприятия и малките и средни предпирятия МСП.
През октомври 2019 г. Комисията издаде нов критерии за обществени поръчки в ЕС за храни, кетъринг услуги и автомати. И тъй като все още липсва познание сред държавните администрации - особено местните – за възможностите, които предлагат тези „зелени поръчки” в обществените столове, Еврокомисията се ангажира да определи най-добрия начин за минимума задължителни критерии за устойчиви доставки на храни, които биха насърчили здравословните и устойчиви диети, включително доставките на органични продукти в училища и държавни институции, които трябва да бъдат основа за всяко бъдещо действие в тази област”, припомни Апостолов.
В плана на ЕК като основно действие, поставено под номер три, са записани стимулите за „интегриране на биологичните продукти в минималните задължителни критерии за устойчива храна при обществените поръчки”. Те ще бъдат разработени като част от законодателната рамка на Закона за обществените поръчки ЗОП за устойчиви хранителни системи до 2023 г .
Комисията ще използва националните планове за действие за биологично земеделие, за да наблюдава прилагането на GPP и призовават държавите-членки да увеличат използването на зелени поръчки и това да стане амбициозна цел в националните планове за биоземеделие на всяка държава членка.
Синор.бг ще търси становище и от други земеделци по новия план на ЕС за развитие на биологичното производство.
Екатерина Стоилова
