Стоте дни суша в Източна България дълбоко засегна зърнопроизводителите, но се превърна в пълна катастрофа за производителите на плодове и зеленчуци, чиито градини изсъхнаха, а плодовете опадаха още преди месец. „Картината е зловеща, но да сте чули администрацията да полага особени грижи за овощарите или за зеленчукопроизводителите? - Няма такова нещо. Отново ни разделят на зърнопроизводители и сектора на плодовете и зеленчуците, където малкият бизнес трябва да бъде мачкан но всякакъв начин”. Мнението е на председателя на Съюза на градинарите в България Мариана Милтенова, която не крие пълното си разочарование от ситуацията в сектора, довела до невъзможността колегите й да се справят с унищожителното безводие.
Недоволството се подклажда и заради провалените инвестиции в напояване, които бяха блокирани заради ограничения ресурс по подмярка 4,1 от селската програма. „След оставката на предишния земеделски министър немалка част от вече готовите проекти на градинарите не стигнаха до оценка. Имаше предложение да бъдат оценени и проекти под 55 точки – от 52 до 55, но то не се прие от новия изпълнителен директро на фонда, в резултат на което редица проекти, в които бяхме вложили много свои инвестиции пропаднаха”, обясни и Слави Трифонов, председател на Националната био асоциация и член на управителния съвет на съюза на градинарите.
И Милтенова, и Трифонов са категорични, че огромните загуби заради сушата тази година се дължат на пълното пренебрегване на проблема с напояването от страна на министерството. Решаването му се проточи с години – „първо с анализите на Световната банка, чиито препоръки останаха на книга и второ – с практиката фонд „Земеделие” да одобрява само проекти, консултирани от фирми, създадени от бивши чиновници от ведомството”, мрачно коментира Милтенова.
На всичкото отгоре лъснаха и огромните административни каши по регистрацията на биологичните производите, където заради „виртуални измествания на градините в системата за идентификация на земеделските земи, породени след законовите промени от 2016 г., свързани с правните състояния, тази година бяха орязани полагаемите субсидии за немалко биологични производители”, обясни още Мариана Милтенова.
Няма справедливост за дребния бизнес
„Без вина сме виновни, в резултат на което на много от нас бяха отрязани ангажиментите за петата година, които поехме по мярка 214 от старата ПРСР”, припомни експертката. И допълни, че този проблем е бил признат дори от един от заместник министрите, защото подобни виртуални размествания на градините са причинили орязване и на плащанията по мерките от тази селска програма.
„Не може сертифициращите органи на биопроизводителите, които ни проверяват редовно, да виждат реалните граници на нашите градина, а в системите на фонда да продължава да се отчита грешка”, коментира Милтенова.
Заради проблемите с регистрите и невъзможността на адмиинстрацията да изгладят противоречията, огромна част от биологичните производители тази година фалират и нямат никакво намерение да продължат с този бизнес, посочи Милтенова. И добави, че само преди дни търговци от страната са поискали от браншовата организация да ги свърже със земеделски биологични производители, които да правят редовни доставки за училищата. „Попитах няколко колеги, които произвеждаха сливи, грозде и зеленчуци, но всички те са прекратили дейността си заради проблемите в началото на годината”, посочи още предеседателят на съюза.
Ситуацията с „виртуалните” грешки на фермерите рефлектира негативно и върху изплащането на всички останали помощи, които министерството прокарва заради кризата с COVID-19, посочи и Руска Бонева, производител на плодове и зеленчуци в Новозагорско. „Ако миналата година аз съм гледала 15 декара от определения продукт, а тази 20 декара, фонд „Земеделие” ще ми изплати помощта върху по-малката площ. Другото безсмислено изискване е помощта по COVID-19 да се плаща за стопани, които задължително са гледали определения зеленчук и през миналата година”, посочи още фермерката.
Засега администрацията е успяла да помогне на сектора само с мярката с търговските вериги, тъй като редица дребни стопани успяха да продават директно в големите градове, категорични са Милтенова, Трифонов и Бонева.
Всички те обаче се питат как така за лозарите бяха пуснати толкова много помощи, а за биопроизводителите, чиито разходи са много по-скъпи, имаше само санкции. Очевидно това си е поредният риторичен въпрос, отправен към ведомството, провеждащо политиките в агросектора.
Екатерина Стоилова
