На националното съвещание с ръководството на агенцията по горите, директорите на държавните предприятия и агенцията по храните, проведено в края на миналата седмица, министърът на земеделието Десислава Танева е обсъдила нов пакет от мерки за неразпространение на африканската чума по свинете (АЧС), предвид затоплянето на времето и опасността от разпространение на заразата с настъпването на пролетта. Пред Синор.бг министър Танева представи резултатите от масирания отстрел на дива свиня, въведен от октомври 2019 г., в резултат на което до този момент са унищожени 60 хиляди глигана.
Успоредно с това министърът акцентира и върху крайно належащите мерки, които фермерите трябва да предприемат още от сега, за да се гарантира превенцията срещу неразпространението на вируса. Първата част на интервюто с министър Танева.
Г-жо Танева, какво показаха резултатите от ловния сезон и каква част от убития дивеч доказано носи заразата на смъртоносната африканска чума по свинете?
Данните са тревожни, защото говорят за разширяване на заразата. Ще дам сравнение с 5 октомври 2019 г., когато беше първият ловен уикенд. При отстреляни около 1 500 животни, тогава сме имали 0,01% болни глигани. През последния ловен уикенд, когато броят им нарасна на 60 хиляди отстреляни, заболелите диви свине вече са 2,5%, което е 20 пъти увеличение на процента на болни от АЧС глигани. Миналата седмица в Северна България на едно място са открити 26 трупа – и всички с АЧС. До влажни местности, търсейки вода, те умират. Подобни проби вече има в цяла България.
Какво означава това за фермерите?
Всички те трябва да знаят, че страната ни е в ситуация, при която африканската чума при свинете (АЧС) е обхванала цялата територия на България, не само Северна България, както беше до миналата година. И положителни проби при дива свиня имаме в Малко Търново и по южната граница с Гърция. Затова се налага коренна промяна в предпазните мерки за сигурност.
Фермерите трябва да знаят, че всички зърнени култури, от които се прави фураж, потенциално вече може да бъдат заразени с този вирус. Затова всеки свинекомплекс или друга ферма, която отглежда животни за производство на свинско месо е под заплаха, защото, купувайки фуражи, има риск те да бъдат заразени.
Съветът ми е всеки стопанин, който гледа свине, да вземе всички мерки за биосигурност при храненето с фуражи. Контролът е изключително важен не само при покупката, но и при съхраняването, и при храненето на животните, говоря и за гранулирането като процес, елиминиращ този вирус.
В тази връзка предупреждавам всички големи фермери, че ако някой от тях реши да не въведе тези мерки за биосигурност, държавата няма как да изплати в бъдеще обезщетенията при поява на огнище, при условие, че те сами не са взели предпазни мерки за този риск.
Кои са новите мерки, които държавата ще предприеме за ограничаване на бедствието?
Решихме да направим ново преброяване на глиганите (таксация), което ще възложим на външна фирма. Всяко едно заболяване предизвиква нови процеси на миграция и унищожаване на поголовието. До средата на годината ще установим точната популация.
Целта на точната таксация е чрез способи с дрон да постигнем пълно наблюдение на дивите свине, както това се прилага в Германия например, където се прилагат като превенция и мярка за контрол по границата на държавата. А при нас това е актуално заради граничните райони с Румъния, откъдето основно става придвижването на дивата свиня. Целта на таксацията е да установим също нейната миграция при смяна на обитанията, за да сметнем риска и това да се знае от бранша. Тепърва ще взимаме и решения за намаляване на популацията на дивата свиня.
Обещахте и по-голяма ефективност на агенцията по храните. На какъв етап е нейното преструктуриране?
От есента на миналата година работим целенасочено по приключването на процеса на повишаването на биосигурността в свиневъдните ферми и по промяна в законодателството и наредбите, свързани с официалния ветеринарен контрол, биосигурността, обслужването на животновъдните обекти и тяхната регистрация. Всичко това е в процес на изпълнение, миналата седмица Народното събрание прие на първо четене промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Наредба 44 вече е обнародвана в „Държавен вестник, така че следва преструктурирането на Българска агенция по безопасност на храните в посока към укрепване на ветеринарните служби по области. След неговото приемане ще излязат още две наредби, които регулират обществените отношения при възникване на епизоотии, плащане на обезщетения и унищожаването на огнищата на болести. Това е съвсем ясна концепция, приета от нас като работен план след пика на африканската чума по свинете през лятото на 2019 г. И това стана след анализирането на всички грешки. Смятам, че централното управление на БАБХ има изграден капацитет, който се ползва с изключително доверие в експертизата и на европейско ниво. Двама от нашите експерти – зам. директор и шеф на дирекция в БАБХ са и външни експерти европейската комисия по епизоотия, което е гаранция за високото професионално ниво на кадрите. С тези мерки смятам значително да намалим риска от следващи поражения от разпространение на опасната болест.
Смятате ли, че малките домакинства, където се отглеждат прасета за лични нужди, ще успеят да отговорят на изискванията?
Бих казала, че там предпазните мерки са елементарни и лесно биха могли да се изпълняват от хората. В крайна сметка това е важно за безопасността на самото домакинства, което трябва да е сигурно в това, което консумира. Африканската чума не е опасна за хората, но правилата не са по-различни от това, което нормално се спазва във всяко домакинство. А именно – дворът да бъде ограден, да има минимална площ, да има ваничка за измиване на ръце. Фуражът ти да отлежава не от полето, а да е обеззаразен, защото се приема, че зърното от всички полета потенциално може да носи риск. И още веднъж ще повторя, че всеки фураж идва от територия, през която болни диви прасета са минавали, затова е важно сами да се контролираме по отношение на ползвания фураж.
Подкрепата по ПРСР, която предвиждате за животновъдите, дали ще покрие разходите за превенция, които контролът ще изисква?
Последните две години – 2018 и 2019 г., броят на огнищата в целия свят нараства, особено силно през 2018 г., като до момента са засегнати 51 държави. Общият брой на засегнатите домашни свине е поне над 10 милиона – говорим за азиатските страни. За съжаление, в краткосрочен план няма очакване, че ще бъде открита ваксина за справяне със заболяването. Това означава, че ако искаме да развиваме родното свинепроизводство, ние трябва да предприемем мерки за прилагане на най-високите стандарти за биосигурност от страна на стопанствата и да приложим възможно най-затегнатите мерки за контрол върху обектите с домашни свине, т.е. личните стопанства.
Затова и в първата половина на тази година ние ще отворим пет мерки от ПРСР, изцяло насочени за животновъдите. Самите предложения са заложени в Шестата нотификация на ПРСР, по която водим интензивни разговори с Европейската комисия. Искрено се надявам, че ще получим разбиране в това отношение. Смятам, че и самите стопани имат готовност, защото ние говорим за необходимостта от тези мерки още лятото на миналата година. Неслучайно съм ги предупредила, че е много важно те какво правят след говоренето по тази тема. Анонсирала съм го още през септември 2019 г. Дори проведохме две конференции по тази тема, на първата от която присъства и Моник Елоа, която е директор на Световната организация по опазване на животните O.I.E плюс представители на всички държави от ЕС, които са засегнати от АЧС. Тоест всичко, което е постигнато в другите държави за борба с тази болест сме се опитали да го приложим и в нормативния пакет за България. Нямаме друг изход, за да запазим този сектор жив.
Как върви възстановяването на свиневъдството в част от фермите, засегнати от болестта през 2019 г.?
От индустриалния сектор с АЧС бяха засегнати 8 индустриални ферми и 2 фамилни стопанства. Останалите до 49 огнища бяха в лични стопанства. Предвид пазарната цена на свинското месо има силен натиск от бранша за бързо възстановяване на отглеждането. Аз самата обаче имам притеснение от това бързане, защото всичко, което се прави като репопулация, трябва да става при много висока степен на биосигурност, която да е постигната от мениджърите на фермите и с много ясна визия какъв е потенциалния риск от новото отглеждане на животни в обектите.
Вече има възстановяване в огнища от миналата година – в Голямо Враново са със сентинели, това са прасета-индикатори, които не могат да напускат свиневъдния обект. В Бръшлен също има поръчани доставки за възстановяване на животновъдството. Сигурна съм, че ако предложените от нас пет мерки по ПРСР бъдат одобрени от ЕК, много ще помогнат за индустриалното ни производство. Но трябва да се знае, че никой на никого не може да си помогне, ако те сами не си помогнат.
Свинекомплексите трябва да са наясно, че ако не направят основното за елиминиране на риска с въвеждане на най-високите стандарти за биосигурност, не биха се справили. Световните изисквания в това отношение са нови и сме длъжни да ги прилагаме.
(Очаквайте третата част от интервюто - за бъдещата ОСП)
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
