В първата част на интервюто с фермера от Югоизточна България Борислав Петков ви запознахме с прогнозите му за преструктурирането на бизнеса, последвало след кризите от последните 4 години. В продължението на това интервю земеделският производители акцентира върху крайно належащите промени в държавните политики, защото без защита на сектора след животновъдството и производството на плодове и зеленчуци следващият застрашен поотрасъл ще бъде зърнопроизводството.
Първата част от интервюто за тихите фалити в земеделието
Г-н Петков, какво според вас би трябвало да се направи, за да няма фалити и през следващата година?
За голямо съжаление, фалити и отказали се от бизнеса ще има. Помните, че след миналогодишните протести браншът поиска от правителството редица законодателни промени, основните от които бяха свързани с поземлените отношения, с крайно належащите мерки за осигуряване на напояване и за уреждането на статута на браншовите организации. При тази политическа криза обаче не виждам светлина в тунела. Ако ме попитате какво виждам – виждам само влака, който лети насреща ни..!
Та, погледнете какво стана с минималните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи! Те бяха приети от редовния кабинет, но правилникът за тяхното прилагане толкова късно беше одобрен от МС, едва в началото на юли, така че сроковете в него са на ръба да бъдат приложени. От друга страна с тези промени отново извиват ръцете на фермерите, защото „белите петна“ трябва веднага да бъдат плащани от нас, вместо да останат трите месеца отсрочка, за да не бъдем финансово притискани от всички посоки. Колкото до облекчението при сключване на едногодишните договори, не мисля, че с тази промяна бихме постигнали някаква устойчивост в земеделието.
Отдавна говоря, че, за да имаме успешно селско стопанство, е нужна кардинална промяна в поземлените отношения и че едногодишните договори трябва да изчезнат. Фермерите трябва да имат сигурност и да планират своя бизнес поне за пет години напред, без този хоризонт нито една инвестиция не би могла да се изплати. И понеже питате конкретно, още от сега в министерството би трябвало да направят анализи за жизнените стопанства и ако едната година дадено стопанство е под чертата, е важно да му се посочат алтернативите, така че да нямаме поглъщания и окрупнявания. Защото селските райони се крепят основно на дребното фермерство.
Не смятате ли, че най-после е назрял моментът и за кооперирането?
Категорично не, защото няма предпоставки за това коопериране. Да сте видели активност в подготовката на нужното законодателство в тази посока? Нищо не се случва, а без стимули – не говоря за парични, а за административни стимули, няма как процесите да започнат. Втората причина да няма желание за коопериране са и поземлените ни отношения, които са в абсолютен безпорядък. Проблемът е, не само че няма политическа воля, но няма и достатъчно наши представители в парламента, които да знаят как да променят закона. Докато не изберем земеделско съсловие в парламента, няма значение от коя политическа партия, ще продължаваме да тъпчем на едно място. Защото не е достатъчно само да се познава европейското законодателство, но и да може умело да се приложи на българска почва.
В същото време над земеделските производители тегнат един куп административни тежести, които задължително трябва да се премахнат. Особено през последната година, когато тръгна новата ОСП, земеделците видяха колко много безсмислени изисквания има, а те блокират работата на земеделеца, не го защитават. От 30 години на трупчета стоят нерешени основни пробелми в земеделието – не само с поземлените отношения, но и със засушаването, с липсата на напояване, с липсата на контрол по границите. Където и да бръкнеш, има проблем.
Тук отново ще попитам - защо в Румъния държавата е направила мониторинг за критичните точки в селското стоанство и реагира на моменти, а у нас липсва адекватна защита на сектора. Потресен бях, когато на изслушването на служебния земеделски министър в парламента преди седмица представителите на производителите на олио поискаха да се премахнат квотите за внос на маслодайно семе от Украйна. Мотивът им е, че те, видите без този внос не можели да преработват. А защо не купуват български слънчоглед, питам аз.
В същото време целият земеделски бранш е запознат със схемата, която тези фирми правят при този внос от Украйна. И ако квотите се махнат, те спокойно ще договарят огромни количества, но плащайки на украинските фермери минимални цени, примерно по 600 лв. за тон, докато вносът на митницата ще се обмитява за 850 -900 лв. Затова преработвателите не купуват българския слънчоглед, защото им бил скъп. И тази схема върви вече трета година, защото се изхитриха и след като слънчогледът мине през Румъния, те го водят, че е произведен не в Украйна, а в северната ни съседка. Така разликата ще влиза в джоба на преработвателите, а от това не печели нито бюджета, нито ние като земеделци. И всичко това се случва у нас, защото липсва държавната политика.
Още един пример от Румъния ще дам и той е свързан с огромните щети върху реколтата. Как може в северната ни съседка да имат областни служители, които при 60-70% поражение върху посевите веднага сиганлизират централата им в Букурещ, така че фермерите бързо да бъдат компенсирани. Но там има хора, които обследват и след това се взимат правилните решения. Докато у нас толкова пари се хвърлят за електронните системи и регистри, толкова чиновници обследват на терен какво се случва - едно голямо нищо.
Очевидно спасението на родните земеделци остава единствено в техните ръце. Къде бихте инвестирали лично Вие, за да съхранише бизнеса си?
Вички колеги в моя регион си задават този въпрос. Защот сме потърпевши не само от ниските добиви в пролетните култури, но и при есенниците. В Ямболско, Бургаско и Пловдивско и други региони дори при пшеницата добивите паднаха ниско заради сушата – хората жънат между 350-400 килограма от декар. При цена на тон пшеница от 330 лв. никой фермер не би могъл да покрие разходите си. Затова и търговията на пшеница към този момент е изключително слаба. Ако минали по това време вървеше активно движение на камионите със зърно, сега не е така. Лично аз мога да си позволя да не продавам, защото чакам малко по-висока цена, за да се доближа до нулата. При другите култури нямам достатъчно количества, за да направя партида и на този етап също не мога да продавам. При слънчогледите пък загубата е тотална - под 100 кг семе от декар. И сега, когато всеки от нас трябва да купува семена за есенната сеитба, се чудим с колко да намалим площите. Още по време на жътва обсъждахме с колегите какво ще правим през есента. Никога досега браншът не е гледал с такъв песимизъм към есенната сеитба, както през тази година.
Колкото до алтернативите за следващата година, при тази суша лично аз обмислям да инвестирам в напояване. Преди 7-8 години имах зеленчукова градина със собствен разнос. Очевидно трябва отново да да се върна към зеленчукопроизводството, само че и там има изключително голяма бюрокрация. Особено при директните продажби по наредба 26 – чисто адимнистративно ще ми бъде тежко, защото това означава да назнача допълнителен персонал. Но работната ръка в България вече трудно се намира.
Освен това трябва да осигуря и напояване, което е изключително сложно. Проблемът с разрешителните за водоползване стана общонационален проблем. Едните от полетата ми са били напоявани по времето на социализма, но според европейското законодателство те не попадат в онези площи, които ще бъдат подпомагани, защото България не ги е нотифицирала като напоителни площи при присъединяванвето ни в Европейския съюз. Затова неизвестните пред бъдещите бизнес планове са много.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
