Политическата криза и свалянето на предишния редовен кабинет стопираха немалко икономически дейности, очаквани от земеделските производители и свързани с инвестициите в земеделието, които ще бъдат финансирани по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Затова и приемите на проекти по този план се забавиха, като вместо през септември, както обеща предишния кабинет, не е ясно за кога ще бъдат насрочени. А това за бизнеса би било фатално, защото усвояването на планираните близо 1 милиард лева европейско, национално и частно финансиране, трябва да стане в рамките само на две години – от 2023 до 2025 г.
Неслучайно втората част на интервюто със зам. министъра на земеделието Георги Събев е посветена точно на този план, така че земеделската общност да научи кога би могла да кандидатства с инвестиционни проекти по едно от 4-те направления в този план.
Г-н Събев, готови ли сте с нормативната база по Плана за възстановяване и устойчивост, така че стопаните да са наясно с процедурите за кандидатстване?
Преди ден качихме на интернет страницата на Министерството на земеделието (интервюто беше дадено на 10 октомври) насоките за кандидатстване по плана, така че фермерите до имат време да се запознаят с тях и да се подготвят. Смятам, че до края на годината ще успеем да открием приеми по всичките четири направления, заложени в частта „Земеделие”. Важно е да постигнем нужната бързина в обработката, защото до края на следващата година трябва да бъдат договорени 70% от средствата по този план. Сроковете са кратки и затова се работи активно.
Разпределението на бюджета по направления
Добрата новина е, че по Плана за възстановяване и устойчивост няма нужда от промени в законодателството. Единствено за центровете за съхранение, пакетиране и предлагане на пазара на плодове и зеленчуци е необходимо да получим нотификация (разрешение) от Европейската комисия и смятам, че ще я получим бързо. Законодателството е направено така, че ЕК има задължението по всички нотификации, свързани с плановете за възстановяване и устойчивост, да даде отговор в рамките на 2 месеца, вместо традиционните 6 месеца, каквато е практиката с ОСП. Затова и единствено приемът на проекти за центровете за маркетинг вероятно ще стане през януари, но е възможно и ЕК да даде своето разрешение по-рано от 2 месеца.
Как орязването на средствата за напояване ще се отрази според вас на инвестициите в хидромелиорации, които са крайно необходими на българските фермери?
Ако питате защо ни бяха отказани онези 848 милиона лева за възстановяване на напоителната инфраструктура, причините са две. И те трябва да се обяснят на земеделците. Идеята на подпомагането през Плана за възстановяване и устойчивост е екологично много по-амбициозна от досега прилаганото подпомагане от фондовете на ЕС. Новият компонент, който се залага, е проектите „да не причиняват обществена вреда” (DNSH). Затова и всяка интервенция по този план трябва да бъде оценявана дали причинява или не причинява нетагивно въздействие върху околната среда. И когато един проект има риск да причини негативен ефект, тогава оценката е отрицателна. Това се случи с първия вариант на плана, защото представители на природозащитни организации, неземеделски производители, са изпращани до Европейската комисия сигнали за това как проекти за възстановане на напоителните системи в България са щели да навредят на местообитанията на дадени животински и растителни видове. В резултат от тази настоятелна кампания ЕК не одобри нашето предложение, като същото се случи и в съседна Румъния. Въз основа на тези бележки решението на ЕК беше, че има опасност проектите за напояване да навредят на околната среда. Много на ранен етап от преговорите България е получила обратната връзка от ЕК и тя не е била положителна.
Още през май миналата година този проект не се е ползвал с доверието на Европейската комисия. Затова се получи това разочарование у фермерите, които очакваха поливните системи да бъдат възстановени, но още на много ранен етап.
Когато редовният кабинет пое управлението, стана ясно, че огромна част от проектите за възстановяване на дигите и на язовирите са направени „така, че да се краде” и затова в частта за напояване планът беше ревизиран?
Така е, но не мислете, че в Брюксел не са запознати с българската действителност. В Брюксел има много експерти, които следят развитието и сме в голяма заблуда, ако си мислим, че там не са знаели какво се случва с българските „Напоителни системи” през послединте 10 години, че и малко по-назад. Затова и едно от притесненията при подготовката на Плана за възстановяване и устойчивост беше свързано с този негативен опит, който страна ни има с предишните управленски екипи, когато инфраструктурата за напояване беше унищожавана. Друг аргумент срещу нашето предложение беше и фактът, че „Напоителни системи” като дружество никога не е управлявало такъв огромен ресурс от 848 млн. лв. Годишно то е управлявал максимум до 35 млн. лв. Именно затова е било изключено в рамките на две-три години то да успее да усвои подобен огромен ресурс – това също е будело притеснение у експертите в Брюксел и затова не стана част от националния план.
Смятате ли, че стопаните ще получат достатъчно подпомагане с орязания бюджет?
Аз също произхождам от регион с традиционно поливни площи - Ямболско, там напояването беше много добре развито, нашето семейство съще е гледало продукция в полски условия и реколтите бяха много добри. И напълно съм запознат с необходимостта на бранша да инвестира в напоителни системи. В тази връзка, когато ЕК намали бюджета, ние успяхме да защитим в направление „Устойчиво използване на водите” средства, които да се отпуснат в рамките на „Устойчиво земеделско стопанство”.
Това не е инвестиция в напоителни системи, но е възможност за фермерите да купуват съоръжения, посредством които да съхраняват, използват или рециклират водите. Бюджетът е 100 млн. евро и се прилага на принципа на 50% съфинансиране. Тук могат да бъдат съфинансирани проекти в капково напояване, системи за дъждуване, покупка на резервоари за вода, което в условията на засушаване е изключително актуално и ще се ползва и от животновъди, и от земеделци. Рециклирането и повторното използване на водата също е важен етап от така наречената екологизация.
Ще успеете ли да осигурите необходимата бързина в усвояването на тези проекти, тъй като планът ще се изпълнява в рамките на две години?
Екипите в министерството са доста напреднали, така че се надяваме по всичките 4 направления да има отворени приеми на проекти – и по направлението за инвестиции в сектор води, и в център за мъжки разплодни животни, и в по-големия Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход в селското стопанство и др. Ще информираме сектора, ще има и нарочна работна група, защото е в интерес този финансов ресурс да се влее в селското стопанство, основно за модернизация.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
