Поемайки за втори път поста министър на земеделието, на Десислава Танева се наложи да гаси пожари в много направления – като се започне от блокираните проекти по ПРСР, където „на трупчета“ седяха стотици проекти по важни инвестиционни проекти, премине се през източения бюджет на мярка 11 за биоземеделие, та се стигне чак до кризата с африканската чума по свинете, повлякла към пропаст един от малкото успешни подсектори от животновъдството – индустриалното свиневъдство. За малко повече от половин година обаче тандемът „Танева – Грудев“ постигнаха сериозни успехи, затова и въпросите ни към земеделския министър са продължение на част от тези проблеми, чието решаване предстои.
И понеже детайлните отговори на министър Танева представляват интерес за нашите читатели, затова решихме да разделим интервюто в три части – по темите „Кампанията за директните плащания 2020“, „Мерките за овладяване на кризата от АЧС“ и третата важна тема, свързана с „Бъдещата ОСП и подготовката на националния стратегически план“.
- Г-жо Танева, само след месец е Кампанията за директни плащания 2020 г. Какви са промените тази година и как ще протече кандидатстването?
Преди да отговоря на въпроса, искам да посоча, че за 2020 г. екипът на министерството си е поставил за изпълнение три основни задачи, които са изключително важни за сектора. Първата е до края на годината да сме готови с чернова на Националния стратегически план, който да бъде съгласуван с бранша, втората е да компенсираме пораженията от африканската чума, като предприемем и мерки за ограничаването й, и третата е да преодолеем забавянето в обработката на Програмата за развитие на селските райони.
По отношение на предстоящата Кампания за директни плащания, там подготовката върви добре, без да се очакват големи изненади. За разлика от други години нормативните промени не са големи. По-скоро тя ще протече с известни подобрения и като възможност за кандидатстване, и като справедливост на плащанията. Категорично смятаме да не се повтарят случаите от миналата година с онези 96 бенефициента, които бяха очертавали на база правното си основание съвсем други площи, без да ги обработват или поддържат в добро земеделско състояние. Затова и въведохме система на мониторинг, която пресече подобни нарушения.
Най-важната промяна тази година е свързана с мярката за необлагодетелстваните райони от ПРСР, която е част от шестата нотификация, чието одобрение се очаква. Става въпрос за определението за обхвата за „Необлагодетелстваните райони“ (НР2), и предложението от наша страна за създаването на ново определение „Необлагодетелствани райони“3 (НРД3), необходимостта от чието създаване на този етап не е обяснено добре.
- Говорите за актуализацията на слоя за необлагодетелстваните райони, при която част от землищата бяха изключени, така ли?
По регламент и критерии, които Европейската комисия е определила, България има задължение да направи преглед на обхвата на необлагодетелстваните райони 2 и 3, като за НР3 предложението е наше. Ще припомня и защо се стигна до него. През 2019 г. експертите бяха направили актуализация на НР2, която обаче не се прие от бранша заради орязването на част от землищата. И макар че предложението ни беше изпратено в ЕК, тогава България реши да се възползва от възможността за дерогация по този еврорегламент, като определи единна ставка за плащане на тези необлагодетелствани райони с този обхват, в който са в момента. Проблемът обаче е, че ако през тази година не се направи исканата от ЕС актуализация, ние отново бихме имали право на дерогация за единно плащане на по-малко 25 евро, но ако се възползваме от него, това означава, че от 2021 г. страната не може повече да разчита на плащане за необлагодетелствани район по директните плащания.
- Какво следва за фермерите от това?
Две са алтернативите – България или трябва да актуализира обхвата на необлагодетелстваните райони, което не стана през 2019 г., или за 2020 г. да ползва дерогация за това плащане, но в такъв случай през следващата година фермерите вече няма да имат подкрепа за необлагодетелствани райони. Именно затова и министерството предприе вариант да актуализираме слоя за тази година. И това беше направено от екип на института „Пушкаров“, в резултат на което от обхвата отпаднаха близо 30 на сто от землищата. Целта ни все пак беше да постигнем максимално възможен обхват на подпомагане по зададените от ЕК критерии и именно затова предложихме да бъде създаден НР3. Чрез слоя за НР3 фермерите на практика ще получат подпомагане, което е съвсем близо по стойности до това от НР2. По този начин компенсираме отпадането на тези 30% от землищата. Тази промяна успяхме да направим, ползвайки опита на друга държава-членка и така предложихме създаването на нов необлагодетелстван район.
- Следователно с НР2 и НР3 вие отчасти компенсирате негативния ефект след актуализацията на слой две, така ли?
Все още чакаме разрешение на Европейската комисията, защото промяната е включена в шестото изменение на ПРСР. И ако бъде одобрено, то от 1 март НР3 ще бъде част от заявлението за подпомагане по директните плащания за 2020 г. Исках да уточня този детайл, защото по реда за комуникация с браншовите организации тези подробности не винаги достигат до всички.
Ако България не беше направила актуализацията, ние нямаше да можем да разчитаме на НР3. Качили сме за обсъждане от бранша всички наредби, без тази за обхвата за необлагодетелстваните райони НР3.
- Каква е санкцията за 11-те „биопроизводители“, които при проверките на министерството се установи, че не произвеждат по биоправилата и на практика са сред онези, източвали бюджета на мярка 11?
Както 96-те нарушители, които бяха заявявали нереални площи, така и нереалните биофермери ще бъдат изключени от подпомагане и след проверките това беше разпоредено на фонд „Земеделие“. На този етап не мога да кажа общата сума на тези прихващания, защото сумите се изчисляват по определена формула, което ще отнеме време. При нашите проверки, направени на база анализ на риска и големина на стопанствата се установи, че над 20 процента от проверените биофермери не отговаряха на критериите за биологично производство и в техните продукти бяха открити дори вещества, неразрешени за ползване. Още по темата мними биофермери.
- А дали са ясни резултати от одиторската проверка, направена през ноември?
Все още не сме получили от ЕК междинния доклад, но въз основа на предварителните бележки, които ни бяха отправени преди това, искам да отправя важно послание към бранша, и по-специално към контролиращите лица, които попълват регистъра на биологичните оператори.
Бъдещето плащане за мярка 11 ще се извършва само по този регистър, затова и контролиращите лица трябва да въведат всички данни за парцелите с животни, за произведената продукция и др. задължителни изисквания. Ние и фонд „Земеделие“ сме длъжни да плащаме евросредствата само по този регистър, затова до 1 март контролиращите организации са длъжни да попълнят всички данни в него. И ако този регистър не бъде точен, то вината ще бъде изцяло само тяхна. Въвеждаме това изискване, защото контролиращи лица на голям брой оператори имат всевъзможни претенции как това не можело да стане. Но след като си взел такса, които биофермерите плащат, за да ги контролираш, значи си длъжен да изпълняваш всички свои административни функции.
Този ангажимент ни беше поискан и в хода на преговорите по шестата нотификация на ПРСР от Европейската комисия. Именно затова държа да повторя, че този регистър трябва да бъде функционален и при всяко несъответствие, което не отговаря на истината, вината ще се търси от контролиращите лица.
- Как планирате да наваксате изоставането по ПРСР, натрупано от предишното ръководство на фонд „Земеделие“?
Втората ни цел за 2020 г., която си поставихме като екип, е свързана с окончателното договориране и предоставянето на средства от програмата за развитие на селските райони. Имаме индикативна работна програма, която е обявена, така че от средата на февруари до края на март смятаме да приключим с трите направления по подмярка 6,4, с подмярка 8,6 и с 4,2 където има и допълнителен бюджет.
До средата на годината се очаква да открием и новите 11 приема с бюджет около 120 евро. След одобрението и на шестата нотификация на ПРСР 2014-2020 г. ще отворим и планираните до средата на тази година приеми.
- Няма ли опасност фондът отново да се претовари и да блокира с тези приеми?
Не смятам, защото потенциалните бенефициенти за тези приеми няма да бъдат толкова много като в началото. Зная, че консултантите имат опасения от възможно забавяне, но мисля, че ще се справим. Целта ни е да помогнем на животновъдите при критичната ситуация от последните две години, затова и средствата са насочени основно към тях. Част от мерките са изцяло за превенция, епизоотия и репопулация.
Освен това се съобразихме и с мярката за иновациите, където увеличихме с един месец приема по мярка 16,1 за оперативни групи, където няма как без научен институт да се кандидатства. Действаме в крачка и смятаме, че администрирането от страна на фонда няма да блокира.
- Кога се очаква одобрението на шестото изменение?
Точна дата не мога да определя, но очакваме одобрението, което да ни позволи от първи март 2020 г. да отворим мярка 11 „Биологично производство“ за нови приеми, но при новите условия, които бяха гласувани от Комитета по наблюдение на 15 януари т.г. Надявам се това да стане, защото тя ще ни позволи да договорираме предложените за прехвърляне 40 млн. евро за нови бенефициенти по тази мярка и то в новите условия.
Ще припомня, че политиката за подпомагане на малките и средни стопанства в областта на биопроизводството е акцент в програмата на партия ГЕРБ за развитие по земеделие, която лично съм писала. Без да политизирам, но за мен е много важно да изпълнявам това, което съм обещавала. Така съм устроена, защото искам утре, когато вече не съм министър, да се срещам с хората свободно, без угризението, че давам празни обещания.
(Очаквайте втората част за африканската чума и мерките, които ще бъдат продължени, за овладяване на кризата в сектора.)
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
