Фестивалът "Ден на полето”, организиран от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите след края на жътвата, за пореден път събра фермери и дистрибутори на суровини и техника на едно място. Идеята на събитието е да се направи равносметка за стопанската година и да се изградят планове за следващата такава. Макар настроението това лято да е доста минорно – не само заради климатичните промени и опасното състояние на пролетниците, но и заради непредвидимия зърнен пазар, стопаните все пак имат надежди. Пред читателите на Синор.бг председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов набеляза основните задачи, които браншът си е поставил да решава тази и следващата година.
Г-н Проданов, какви са настроенията на бранша веднага след прибирането на реколтата?
Жътвата е пред приключване, като на места все още има неприбрано зърно - само в крайните западни и североизточни райони. Добивите на места оправдаха очакванията, но там, където имаше поройни валежи, ситуацията не е добра. По време на жътвата имаше дъждове, предизвикали полягане на посевите. Всичко това свали качеството и добива. Като казвам, че има проблеми с качеството, не означава, че това е валидно за всички райони. Това са отделни случаи и няма да засегнат сериозно реколтата. Хората трябва да знаят, че в България е произведено достатъчно качествена пшеница, но заради валежите не цялата ще бъде с хлебопекарни качества. Тепърва се очакват данните от лабораторните анализи на Министерството на земеделието и храните.
След допитването с търговските аташета имате ли надежда за разширяване на пазарите в следващите месеци?
Конкурентната среда е сложна и при продължаващите военни действия в региона е изключително трудно да намериш подходящи варианти. Знаем, че и руската, и украинска продукция е с много по-ниска себестойност от нашата. Самото земеделие в двете държави е структурирано по съвършено различен начин от европейския. Там цените се определят централизирано, намесват се политически интереси и липсва всякакъв пазарен принцип. Ние в Европа се съобразяваме с други правила и на този фон е изключително трудно да пробием на трети пазари. Все пак съм оптимист и мисля, че ще дойде момент, в който пазарната среда между Черноморските държави ще се изравни. Рано или късно цените на суровините и при тях трябва да се изравнят с европейските.
Има ли опасност и тази година износът на българско зърно да остане блокиран?
Няма как на пазар, който е силно регулиран с изисквания за опазване на околната среда, да продължаваш да допускаш безмитен внос на продукция от толкова огромен аграрен производител като Украйна. Затова очаквам Европейският съюз да достигне до правилното решение по отношение на тези коридори на солидарност.
На фона на усилията на българската държава да нормализира търговските потоци, трябва да се има предвид, че капацитетът на страната да изнася зърнени култури не е много голям. В най-добрите си месеци през нашите пристанища могат да бъдат натоварени максимум между 900 хиляди тона и един милион тона зърно за един месец. Но през зимата, когато Черно море е бурно, този товаропоток силно намалява, така че максимум в рамките на една година ние можем да изнесем 11 млн. т зърно. Освен пшеница ние изнасяме и ечемик, царевица, слънчоглед, рапица. Ограничените ни възможности позволяват през нашата страна да бъде експортирано само българското зърно, но заради транспортните коридори от Украйна през последната година пристанищата ни буквално бяха претоварени и това се превръща в основен проблем и в бъдеще.
Ако през септември Еврокомисията прекрати дерогацията за преминаване на украинските товари през петте държави, какви според Вас ще са последиците за бранша?
Позицията на България е да изиска от Украйна да спазва същите екологични регулации за производство на селскостопански продукти, каквито прилагат и фермерите в ЕС. Смятаме, че коридорите на солидарност не би трябвало да ощетяват фермерите в 5-те погранични на военните действия държави, а да отива по предназначение – към държавите с дефицити на зърно. В Европейската комисия вече разработват доста алтернативни варианти, по които тези коридори да преминават. Освен към гръцките пристанища са възможни маршрути и към Хърватска, Балтийските държави, през Костанца, както и маршрути по река Дунав. Силно се надявам, че скоро ще бъде намерено решение, което да нормализира пазарите.
Какви прогнози може да направите за цените на зърно след жътвата?
Много е сложно, дори световните анализатори се затрудняват в прогнозите. Свидетели сме на невиждани промени в котировките. Цените всеки ден се менят – или са много надолу, или много нагоре. Ще е пълен късмет за фермерите при това положение да продават изгодно. Личното ми мнение е, че дори големите търговци на зърно в момента не знаят точно какво ще се случи на пазара, въпреки големите маркетингови отдели за анализ на потоците за зърно и потреблението, с които те разполагат. Свидетели сме на военен конфликт като този между Русия и Украйна и то в силно производителен регион - нормално е да няма сигурност за цените.
Проблемът е, че ние като зърнопроизводители се борим с тази ситуация повече от година. Борбата е доста ожесточена, на моменти конкуренцията е много нелоялна, но това е реалността. От това страдаме не само ние, но всички 5 държави в ЕС, за които ЕК разреши дерогация по отношение на коридорите на солидарността. Единствено Полша има сравнително голям финансов ресурс и прилага национална подкрепа на своите фермери, но при нас това е невъзможно.
Как ще коментирате приключилата кампания за директните плащания?
Още преди тя да започне, знаехме, че, докато Стратегическият план не бъде променен, доволни няма да има. Всички преминахме през нещо неописуемо като подготовка – с късно издадени наредби в последния момент; едва вчера (интервюто е взето на 25 юли) излезе и заповедта за стандартите за добро земеделско и екологическо състояние (ДЗЕС); самият наръчник за ДЗЕС-те го очакваме също да излезе до края на тази седмица.
В същото време до края на юли трябва да си подадем декларациите за споразуменията, с които доказваме правота за ползване на земите. С новата екологична инфраструктура донякъде се затрудни изпълнението на тези споразумения, но за всичко това е по-добре да коментираме едва след като започнем работа по промените в Стратегическия план, където безспорно ще се наложат промени и в поземлените отношения.
На какъв етап е работата на Консултативния съвет по поземлени отношения?
Към този момент съветът още не се събрал. За разлика от останалите структури неговият състав ще бъде доста разширен, така че да обхване исканията на всички земеделски производители, ползватели и собственици на земеделска земя в страната. В частта с едногодишните договори е трудно да се вземе решение какъв вариант за промени трябва да се избере. Колкото да споразуменията по чл. 37, там е необходимо в спешен порядък да се въведат корекции. Важно е да се изчистят и проблемите, които фермерите срещат на места с доброволните споразумения. Служебните разпределения също водят до неразбирателства в последния момент и това предизвиква допълнителни трудности при изпълнението на сеитбообращенията, засяването на есенните култури. Сигурен съм, че в следващите месеци ще се работи активно, така че да бъдат защитени интересите на всички колеги.
По отношение на промените в Стратегическия план ще успеете ли по-бързо да се организирате, така че следващата година да не сте свидетели на този хаос при кандидатстването?
За да се направят тези промени, има задължителни процедури, които отнемат време. Първо трябва да се мине през дискусиите в Комитета по наблюдение, където съставът е изключително широк и ще бъде трудно бързо да се стигне до единодушие. Следва задължителна екологична оценка, която трябва да се направи по така предложените изменения в интервенциите, после те се одобряват от Министерския съвет и накрая има 3-месечен срок, в който Европейската комисия трябва да ги одобри. Силно се надявам наистина да прокараме до края на годината корекциите, така че през следващата стопанска година всичко да е в норма.
Хубавото е, че по отношение на ДЗЕС-те всички ние сме обединени около предложенията за промяна. Най-проблемният стандарт безспорно е ДЗЕС 6, където изискването с наклоните усложнява работата не само на земеделците, но и на инспекторите от фонд „Земеделие”. Ако се предложи вариант да няма изчисление на наклони, това наистина ще улесни всички нас.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
