В първата част на интервюто със зам. министъра на земеделието и храните Иван Капитанов бяха дадени отговори на редица въпроси за припокриванията на площите и проверките, които министерството и фонд „Земеделие“ правят за заявените площи и допустимите слоеве в Кампанията за директни площи, актуализирани всяка година.
Втората част е посветена на поземлената реформа и процедурите, по които се провеждат новите търгове за земя от Държавния поземлен фонд и общинските фондове, както и за инвестициите в нови полигони за борба с градушките.
Г-н Капитанов, за първи път от тази година прилагате промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) от 2024 г., даващи преференции за животновъдите при отдаването на ливади, пасища и мери от Държавния поземлен фонд и от общинските фондове. Как вървят процедурите?
Към момента нямаме сигнали от животновъди за сериозни проблеми. По време на информационната кампания имаше въпроси, които бяха по-скоро уточняващи. В началото на март се получи леко забавяне при откриването на процедурите в някои общини, но фактът, че този път в комисиите участват освен представители на местната власт, също и на държавата определено слага в ред процедурите. Ще припомня, че предложението за миналогодишните промени дойде от земеделските производители, които имаха възражения по отношение на прозрачността и начина на предоставяне на пасищата и ливадите.
Първа част на интервюта със зам. министър Капитанов
След одобрените през 2024 г. законодателни промени, тази пролет организираме разпределението на пасища, мери и ливади по новия ред и условия, с единен подход при провеждането им. В комисиите вече участват представители и на МЗХ, и на местната власт. Комисиите се ръководят от кметовете на съответната община или техни представители, в тях влизат още експерти на общинските и областните служби, от общините и от БАБХ.
Още от началото на 2025 година започнахме активни срещи с Националното сдружение на общините, където представихме на кметовете какво предстои като работа през първото тримесечие на годината. Обяснено беше как ще действат комисиите, какви представители ще бъдат включени в тях, какви са сроковете за одобряване на списъците с имотите – пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд от страна на министъра на земеделието и от общинските съвети по места и как ще протича работата им.
Пуснахме писма до всички общини с уведомления за новите процедури. Единственият проблем е, че и тази администрация има текучество на кадри, затова се организирахме по начин, който да предотврати евентуално блокиране на разпределенията в някои общини. Свързахме се и с другите отговорни институции като Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), която дава информация за животновъдите в съответните общини и области.
Значи при всеки сигнал за проблеми, подаден от фермерите, вие може веднага да реагирате, така ли?
Представителите на държавата в тези комисии имат постоянна обратна връзка с Министерството на земеделието и храните. Тази постоянна комуникация помага за всеки конкретен казус. Засега сме свидетели само на неясноти по прилагането на закона. По необходимост, по места се включват на помощ и експерти от други областни служби по земеделие.
Важното е кандидатите да отговарят на критериите за допустимост в тази процедура, като има и квоти за отделните земеделски производители. С предимство са биологичните животновъди, като за целта се извършва служебна проверка в Регистъра на биологичното земеделие. Приоритет се дава и на животновъдите, които до момента са имали договори за ползване на пасища, мери и ливади с държавата или общините и искат продължаването им, т.е това са фермери с дългогодишен бизнес, който трябва да се развива.
Кога ще имате първите данни за приключилите търгове?
Процедурите продължават и през месец април до месец май, така че преди този срок не можем да обобщим как е преминал процесът. Мога да кажа, че през миналата година имаме само данни за търговете, проведени от Държавния поземлен фонд за обработваемите земи, където бяха предоставени под наем 330 000 декара. За общинския поземлен фонд можем да ви предоставим информация допълнително.
Преди месец на семинар на асоциацията на собствениците на земеделска земя бившият депутат Борислав Петков определи като нефункционални промените в закона за земята, приети през 2024 г. Как ще коментирате тази критика?
Това, което мога да кажа е, че е наше задължение да прилагаме законодателството по начин, който е приет в закона. В този смисъл ние изпълняваме точно указанията, разписани в законодателството.
Искам обаче да кажа, че като министерство миналата година за нас беше голямо предизвикателство да организираме търговете за отдаване на обработваеми земи от Държавния поземлен фонд, защото тези изменения влязоха в сила в края на април 2024 г. И администрацията имаше кратък срок за реакция. Получи се така, че през май бяхме задължени да прекратим вече обявени търгове по стария закон, за да ги насрочим наново според поправките, тъй като в сила влязоха двете тръжни сесии, при първата от която се дава предимство на фермери от чувствителните сектори. Докато при втората процедура се участва на общо основание от всички земеделци.
В рамките на по-малко от месец ние трябваше бързо да приемем правилника за прилагането на ЗСПЗЗ, което беше прецедент. Тази година не се очакват проблеми, защото вече сме в поредна година на прилаганите процедури – към момента са обявени заповедите за новите земи по закона, които ще се отдават под наем от ДПФ и са обнародвани в „Държавен вестник“. В момента изчакваме сроковете по заповедите, така че няма да има забавяне.
Колко декара земя беше даде на търг след промените в ЗСПЗЗ през 2024 г. и каква част от тях отиде при животновъди и производители на плодове и зеленчуци?
След проведени търгове за обработваеми земи от Държавния поземлен фонд през 2024 г. от първи търг (т.е. за чувствителните сектори) бяха сключени договори за 41 049 дка, а след втори търг бяха сключени договори за 150 097 дка. Информация за броя на лицата към момента не е обобщена. Статистика се събира за брой договори, която е налична в регионалните структури на МЗХ. При първите сесии са отдадени по-малко площи, защото законово има ограничение - до 300 декара максимално участие от страна на един кандидат. Мотивът е ,че при производство на плодове и зеленчуци средните площи не са големи, затова е поставен този лимит. Същото се отнася и за обработваемите земи за животновъди.
По отношение на поземлените отношения отпадна ли старата идея за нов Кодекс на земята?
Към момента не са объждани варианти за възстановяване на работата по подобен кодекс. Но в Закона за земята (ЗСПЗЗ) сме предвидили доста изменения, насочени към отпадане на административни тежести, така че ще се работи по бъдещите поправки.
Най-трудният за решаване въпрос е дали ще премахнете задължителните едногодишни договори. Кога МЗХ ще започне работа по исканите нови изменения в законите за земята и за арендата?
Освен за едногодишните договори предвиждаме и редица други промени в специалния поземлен закон – за собствеността и ползването на земеделските земи, но това ще се случи след първото полугодие. По искане на земеделските организации сме получи предложения и за изменения в частта за ДПФ, както и други въпроси, обсъждани като спешни за решаване. Земеделците трябва да знаят, че в управленската програма на министерството сме заложили началото на този дебат да започне след юли.
Г-н Капитанов, в ресора Ви попадат и мерките, насочени към управлението на риска. Какво подготвяте за началото на сезона с градушките, който се открива на 15 април (интервюто е взето преди тази дата)?
Мерките са в няколко направления. Първите са към разширяване на ракетните площадки, защото ясно се очерта нуждата от покритие за повече площи във високопроизводителни земеделски райони. Вече сме сключили с общините договори за изграждане на нови 25 площадки. Като административна част сме почти на финала и след този сезон ще започнат строителните работи. Но там търсим и кадри за тяхното окомплектоване. През миналата година направихме анализ къде да разширим вече съществуващите площадки – в Пловдивско – Садово например и др. На изток от Плевен също предвиждаме изграждането на нови 30 ракетни площадки – това е единствената нов команден пункт, където сме в начален етап на организация. Освен че трябва да определим терените, трябва да определим и каква е собствеността, да сключим договори с общините и т.н. Активно работим, така че през следващата година да изградим и тези важни полигони.
По отношение на пилотната програма с наземните генератори, там, където не можем да използваме ракети или самолетен способ, сме определили две зони в Кюстендил и Перник и Ямбол и Бургас. Вече работим по фиксиране на точките и площадките за разполагането им. Не е необходима голяма площ, затова ще използваме държавни или общински терени. Зоните ще бъдат под постоянно наблюдение. Предстои оборудването и изграждането им.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
