Ден след провеждането на неформалното заседание на Съвета на министрите по земеделие и селски райони ва Европейския съюз, състояло се от 8 до 10 септември в Будапеща, разговаряме с министъра на земеделието Георги Тахов по повод темите, обсъждани между държавите-членки преди окончателното сформиране на новата Европейска комисия.
Г-н Тахов, за пореден път България предлага да се даде свобода на държавите членки при прехвърлянето на бюджети по ПРСР 2014-2020 г. - от една инвестиционна мярка в друга. Има ли шанс Съветът на ЕС да подкрепи искането ни?
Преди два месеца за първи път предложих по различните схеми и подмерки, където има остатъчни неусвоени бюджети от ПРСР, прилагана в преходния период 2021-2022 година, държавата членка да може се разпорежда, така че средствата да отидат навреме към земеделските производители, особено в тежки години, на каквито сме свидетели след ковид пандемията и войната в Украйна. Става въпрос за проекти, одобрени в преходния период, където отваряхме допълнителни приеми по инвестиционните мерки. Средствата трябва да бъдат усвоени до края на тази и до края на следващата година, затова е важно всяка държава членка да има гъвкавост при разпрореждането и с прехвърлянето на бюджети. За голяма част от проектите ДФЗ е в напреднала фаза на обработка и ако успеем да осигурим средства за разплащане, по този начин ще подобрим инвестиционния климат отрасъла.
Кои държави вече са подкрепили българското предложение?
Когато еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски беше в България по моя покана, направих това предложение и вече 10 държави в ЕС ни подкрепят. Очаквам още при сформирането на новата Европейска комисия (ЕК) да получим положително становище, защото към момента подобни стратегически решения не се вземат от сегашния състав на Еврокомисията.
Миналата седмица съобщихте, че заради природните катаклизми през лятото министерството е поискало от Европейската комисия да бъде отворен кризисният резерв на ЕС за подпомагане на селскостопанския сектор. За кои продукти искаме подпомагане?
Преди да отправим нашето искане за отваряне на резерва, така че пострадалите от пожарите и сушата българските фермери да получат обезщетения, в МЗХ направихме пълен анализ на щетите. Обследвахме пораженията от климатичните промени и пожарите, които се определят като форсмажорни обстоятелства. Направихме съпоставка с историческите данни от предишните години с размер на култури и площи. Това, което реално е повлияно от тазгодишните климатични промени, са част от секторите животновъдство, „плодове и зеленчуци“ и зърнопроизводство – слънчоглед и царевица.
Подпомагането се отпуска от селскостопанския резерв на ЕС за управление при кризи и при него няма национално съфинансиране.
Целта е силно пострадалите фермери, особено при зърнопроизводството, да се възползват от този механизъм.
За какъв бюджет става въпрос?
На този етап е рано да кажем, тъй като въз основа на анализа, който ние сме изпратили в Еврокомисията, те ще извършат и своите проверки. Едва тогава ще стане ясно с какъв бюджет бихме могли да подпомогнем сектора. Към днешна дата продължаваме да изпращаме данни, които от ЕК изискват от нас, така че комуникацията продължава. И ако искането ни бъде одобрено, този механизъм ще бъде отворен за първи път за България. За нас е важно, закщото катаклизмите, които браншът преживя тази година, наистина бяха много и тежки – като се започне с градушките, последвалите необичайно високи температури, продължили с месеци, и пожарите.
Има ли шанс украинската помощ да бъде ли отпусната преди 30 септември?
Там работим по споразумението между предишното правителство и браншовите организации, което фиксира точен бюджет и дати. Гарантирам, че всичко ще бъде спазено – имаме необходимия бюджет, ще спазим и сроковете.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
