Най-благоприятното време за засаждане на смокинята, нара, киви и други южни растения е ранната пролет. При есенно засаждане дръвчето може да измръзне, при сурова зимя. Освен това зависи какво се засажда – вкоренен или прясно отрязан резник. Ако ще се засажда невкоренен резник, трябва да се отреже около 20 см връхна еддногодишна част на клонка от избраното дърво, около средата на март, когато вече започва сокодвижението и са формирани растежните вещества. Такива през есента не се изграждат.
Подготовката на мястото за засаждане е еднаква, независимо дали ще се използва резник за вкореняване или ще се засажда готово вкоренено дръвче. Изкопава се посадъчна яма, широка не по-малко от 50 см и с дълбочина 35-40 см. Около 25 см от горния слой на почвата се натрупва отделно от по-долния. Почвата от горния слой се насипва на дъното на ямата заедно с половин кофа угнил оборски тор, 150 г суперфосфат и 80 г калиев тор и се притъпква добре. След това се насипва останалата почва, също примесена с оборски тор.
Да не се забравя, че “силата” на птичия, спрямо овчия и говеждия тор е 3:2:1. Едва след това в запълнената яма се отваря ямка с размер колкото е размера на корените, поставя се в нея дръвчето и внимателно се засипват корените. Между тях се насипва по-ситна почва. Ако се засаждат резници без корен, за тях се отваря дупка с колче или по-дебела пръчка. Веднага след засаждането, дори да превалява леко, се полива с 1-2 кофи вода – около 15 л.
Сортове смокини
В Северна България може да се приюти сортът Мичуринска-10, въпреки че има дребни плодове. Не че е по-мразоустойчив, а защото дава плодове на текущите издънки в годината на измръзване, докато болшинството сортове плододават едва през втората година.
В по-топлите райони може да се засади и по-едроплоден, като Брунсвик, Поморие 17, Ахтополска 17, Кадота, дори Далматинска, която е с най-едри плодове – до 200 г.
