Смокиня в стаята

Смокинята е едно от най-старите плодни растения на планетата. За нея, заедно с гроздето и маслината, се говори още в Стария завет. В Палестина и Месопотамия е била отглеждана преди 5000 години пр. н.е. За родина на смокинята се приема Средиземноморската област. От незапомнени времена се отглежда в Сирия и Афганистан. Знае се, че е пренесена от Европа в Северна Америка през 1579 г. Около 200 години по-късно тя е шлагерът в Калифорния, където с нея се провежда интензивна селекционна работа.

Оплождат се от насекомо
Кореновата система на смокинята е много мощна, гъсто разклонена. От нея излизат много издънки. Най-често растенията се оформят като високи и широко разперени храсти и рядко като дървета, които достигат 10 м височина. Листата са на дръжки, дълги над 20 см. Те са красиво длановидно насечени на 3-5 дяла, тъмнозелени, със синкав оттенък. Плодните пъпки са разположени в пазвите на листата.
Цветовете биват женски, наричани “фиги” и мъжки - наричани “капрофиги”. Мъжките произвеждат само прашец. Съплодията им не се ядат. Женските цветове са изключително дребни. Те са разположени върху вътрешната месеста част на съцветието. В едно такова цветно гнездо има стотици цветове. На върха му има малко отворче, покрито с фини косъмчета. За да се извърши тайнството по опрашването, цветове трябва да бъдат посетени през това отворче от насекомото, наречено бластофага. То живее в мъжките съплодия и при излизането от тях е покрито с прашец, който пренася върху женските цветове.
Съплодията, които се получават след опрашването са плодовете, които са крушовидни и сочни. В тях се намират дребни семенца, колкото са били оплодените цветове. В зависимост от сорта едрината им е различна, а баграта е жълтеникава, виолетово-кафява или синкава.
Смокинята не е взискателна към почвите, стига да са богати на хранителни вещества. В температурно отношение обаче проявяват склонност да се развиват и плододават изобилно в райони с мек климат. Смокинята образува много издънки. За да получите нови екземпляри отделяйте добре вкоренени издънки и ги засаждайте отделно.

В саксия
В Европа смокинята се отглежда и в саксии. Използват се слабо растящи сортове. Трябва да се осигури съд с голяма вместимост. През няколко години те се прехвърлят в по-голям. Почвената смес трябва да е богата на хранителни вещества. Съставя се от градинска почва, добре разложен оборски тор и пясък в съотношение 2:1:1.
За да предизвикате разклоняване на короната, през юли прекършете връхчето на двугодишните растения. Така смокинята ще е по-ниска, с много клонки, които ще ги красят с листа и плодове. Тъй като растенията са топлолюбиви, ще трябва да внасяте саксиите в защитени от студа помещения. През лятото обаче, най-добре е те да са на открит балкон или на тераса. През ноември листата на смокинята опадат, а още в края на декември започват да се появяват новите. Интересно е да се знае, че повечето стайни сортове оформят плодовете без да е нужно оплождане.

Полезно
В смокините се съдържа смайващо богатство от различни видове захари, като преобладават фруктозата и захарозата. Най-ценно е голямото количество микроелементи, между които са йодът, калият, желязото, магнезият, натрият и други. Всичко това обяснява действието на смокините като афродизиак.
В листата също се съдържат полезни минерални вещества и фурокумарин. Затова българската народна медицина препоръчва листата да се използват против бюргер, задух, кашлица, стомашни и чревни болки. Използват се както свежи, така и преработени на сладка и мармалади.