Средиземноморският декоративен и плоден храст с опадливи през есента листа – смокинята расте и при нас, но само в топлите райони и по черноморието. Често достига размерите на малко дърво с височина 8-10 м, но е много разклонен и богат на коренови издънки храст, най-често срещан у нас. Предпочита по-леките песъчливи почви. Среща се и на скални места, издържа и на варовити почви.Само не можеда вирее на студ. У нас в районите на север, където климата е континентален и зимата студена и продължителна има опасност да измръзни надземната част и да загине красивия храст изцяло.
Короната на смокинята образувана от дебели клони има яйцевидна заоблена форма. Листата имат грапава повърхност. Те са едри и дълбоко длановидно изрязани. Отгоре са тъмнозелени, а отдолу сивозелени. Кората на храста първоначално е гладка и сива на цвят, но после се напуква и променя цвета в сивокафяв. Листата са подредени последователно по клоните Преди да опадат добиват златистожълт цвят. Плодовете, които зреят в края на лятото вече се берат и продават на пазара. Те имат крушовидна форма и са много сладки, хранителни и вкусни от богатото съдържание на гроздова и ябълчна захар. Приемат се в сурово състояние и изсушени. При сушените смокини гроздовата захар се натрупва на повърхността им и полепва като брашно по плодовете. Освен като плодни дръвчета и храсти, смокините се търсят и като декоративни видове. Често смокинята се отглежда в саксии. такъв декоративен вид отглеждан в саксия е фикус еластика (Ficus elastica). Произхожда от от Индия и се търси заради целокрайните си листа, които са с яйцепродълговата форма.
Ако искаме да расте в градината на топло, смокня ще си набавим коренови или стъблени резници. Има и по-лесен усвоим начин чрез отводи. Важно е отводите и резниците да се подберат от плододаващи видове с по-едри плодове или декоративни видове, които сме си избрали по външен вид. Смокинята с право може да краси или плододава защитена в южните райони или по Черноморието. Заслужава да намери широк прием, но само в по-топлите райони.