Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
21.12.2021 г.

Дали смокиновите градини ще заменят крушовите по нашите ширини?

Климатични промени
Дали смокиновите градини ще заменят крушовите по нашите ширини?

sinor.bg

Климатичните промени от последното десетилетие постепенно дават отражение върху спецификата на отглежданите видове и сортове култивирани дръвчета в страната, което по всяка вероятност ще наложи промени и структурата на овощарството. Дали в бъдеще крушовите и ябълкови градини ще бъдат заменени с по-топлолюбиви култури като например смокинята, тепърва ще разберем. Разработка по темата прави асистентът от секция „Климат” в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките Надежда Шопова, която е инженер агроном със специалност „Лозаро-градинарство” в Аграрния университет в Пловдив.

Разработката е публикувана на сайта Климатека.бг, с който Синор.бг си сътрудничи. Текстът се позовава на 14 публикации от български и чуждестранни експерти в областта на метеорологията и агрономическите науки. Публикуваме разработката със съкращения.

България е северна граница за разпространение и отглеждане на смокинята (Ficus carica L.), като култивирането на вида е застъпено по-масово в три основни района – Южното Черноморско крайбрежие, Югоизточна България и Петричко-Санданска област.

В последните десетилетия, с повишаване на температурния потенциал и сухите периоди през лятото, този плод предизвиква интерес и е търсен овощен вид за отглеждане най-вече в личното стопанство в различни части на България. През новия климатичен период (1991 – 2020 г.) средната годишна температура в страната ни се е повишила с повече от 1 градус по Целзий, като за времето на активна вегетация април – октомври това нарастване е още по-значимо.

По отношение на валежите, експертите забелязват изравняване по сезони, а в много от районите на Южна и Югоизточна България – повишаване на количествата извън вегетационния сезон. Смекчаването на характера на зимите намалява значително рисковете от зимни повреди, а по-слънчевото и продължително лято благоприятства процесите на зреене на плодовете. Новите условия са с нарастваща благоприятност и предполагат по-широко отглеждане на смокинята в страната. Въпреки че няма висока транспортабилност, тя има универсална употреба и ценни биологични и стопански качества. Плодовете се консумират в свежо състояние  и след сушене. Поради ограничения брой болести и вредители може да се отглежда и по биологичен метод, без химически средства.

Произход, ботаническа характеристика и значение

Смокинята е листопадно субтропично растение, което се отглежда в много райони у нас. Започва да дава плодове рано, между 3-та и 4-та година след засаждане, а животът ѝ продължава около и над 50 години. В по-топлия и влажен субтропичен климат смокинята става дърво с големи размери, а в по-северните и по-хладни райони, включително и в България често се формира и като храст. Видът притежава ценни стопански качества –  плодовете се използват за прясна консумация, сушене и преработка, а листата – за приготовление на сироп и чай с лечебни свойства. Наречена е „плод на дълголетието“ от древния лечител Авицена. Тя съдържа финицин, ензими, които намаляват съсирването на кръвта и понижават силното сърцебиене.

Медоносни дръвчета, засадени в Пирин

Първите данни са от 1882 г. за разпространението на смокинята в западната част на Азия, откъдето през Финикия и Египет е навлязла в Гърция и Рим. У нас се среща в континентално-средиземноморската климатична област – по Черноморското крайбрежие, в Източните Родопи и в Санданско-Петричката котловина. В полите на Родопите – в района на Асеновград, също се развива добре. Видът е установен и в предпланинския рид на Западните Родопи, между долното течение на Стара река и Марица, на територията на областите Пазарджик и Пловдив (Маринов, 1984).

Представител е на рода „Фикус” (Ficus,) сем. „Черничеви” (Moraceae) и включва над 1000 предимно тропични вида. Някои от тях притежават добра студоустойчивост, което ги прави подходящи за целите на селекционна работа.

Кореновата система в хоризонтално направление превишава повече от два пъти проекцията на короната ѝ. Изследванията в България показват, че  основната част от корените ѝ са в зоната 80 см, а единични достигат до 260 см (Серафимова, 1966) в дълбочина. Листата са 3 – 7 делни върху дълги дръжки, целокрайни или дълбоко нарязани като интересното е, че различните разновидности може да се наблюдават върху едно и също дърво. Разделнополово растение е, с женски съцветия и ядливи плодове, наречени фиги, и мъжки съцветия и неядливи плодове, наречени каприфиги – като от първите се развиват сладките съплодия (смокини). Същинските цветове се формират с помощта на дребни, сребристи осички, наречени (Blastophaga psenes L.).

Видът е с висока продуктивност (до 160 кг), добрите вкусови качества и лечебни свойства. Плодовата захар е около 25% в пресните и до 75% в сушените плодове (Цолов и Стоянов, 1991). Откриват се около 2% белтъчини, пектин, органични киселини, минерални соли. Богати са на витамин В1 (80 – 100 мг%), В2 (82 мг%) и по малко количество витамин Ц – до 2 мг%, които с изключение на последния, се запазват и в сушените плодове.

Почвено-климатични изисквания

Най-подходящи за смокинята са леките, богати и овлажнени почви с неутрално или слабо алкална среда. Понасят по-ниска въздушна влажност, но като всяко растение реагират добре на напояване.

Как се присаждат дръвчета

Смокинята е сред най-студоустойчивите субтропични видове (Арендт, 1972). Предпочита места с много слънчеви часове, сухо лято и по-мека и влажна зима. Районите с годишна сума на валежите около 600 мм са подходящи за отглеждането ѝ, като с приоритетно значение е разпределението им по сезони. През летния период, по време на зреене на плодовете, по-сухите и топли области са с нарастваща благоприятност за отглеждане на вида. Влажното време в периода на зреене е причина за влошаване на качествата на плодовете (напукване, ферментация) и води до намаляване на хранителната им стойност. Затова летните засушавания, преминаващи в есенни при условия на напояване, са много подходящи за оптималното развитие и водят до по-рано прекратяване на вегетацията и по-добра устойчивост през зимния сезон.

Що се отнася до температурния фактор смокиновите дървета предпочитат райони с умерено до горещо лято и топла зима, със средна от абсолютно минималните температури > (-14°C). Повреди по младата дървесина се наблюдават при стойности под (-15°C), като цели растения могат да загинат при  температури от минус 18°C до минус 22°C, в зависимост от продължителността на застудяването, общото състояние на растенията и съчетанието с допълнителните метеорологични фактори. След измръзвания при студени зими успешно се прилага резитба за възстановяване (Минков, 1967). Видът се развива добре и в полупланински, топли и слънчеви райони, защитени от студени ветрове. От едно растение у нас може да се получат до 50 кг плодове.

Климатични условия през периода 1991 – 2020 г.

В последните години вследствие на природни и антропогенни фактори глобалната температура на планетата се повишава. В България също се забелязва добре изразено нарастване на температурата (Фиг. 2) като отклоненията от нормата след 2000 г. са положителни. Увеличението е в диапазона от около и над 1°C като по-високи са стойностите през вегетационния период и през есента. Съгласно последния доклад на Световната банка, средната годишна температура за цялата страна е 10,7°C, със средна стойност от 21°C за месеците юли, август и минус 1°C за януари.

Районът на Черноморското крайбрежие обхваща тясната ивица (40 км) покрай Черно море, като към вътрешността, в посока запад, влиянието на водната площ постепенно отслабва. Една от най-важните характеристики тук е намалената температурна амплитуда, което е благоприятна за развитието на смокиновите дървета. Януарските стойности на средната температура са положителни като достигат до 3°C. Лятото е умерено със средна температура между 22°C и 23°C, което създава много добри  условията за отглеждане на вида. Трайна снежна покривка и много ниски зимни температури не са обичайни за района, като съществуват прогнози, че смекчаването на зимата ще продължава. Сумата на валежите е равномерно разпределена и с изравнено сезонно количество. Като цяло, по-високата относителна влажност, благоприятните летни температури и смекчения характер на зимата създават най-благоприятните условия за отглеждане на смокиня в страната ни.

Вторият район с много добри хидротермични ресурси е областта с континентално-средиземноморски климат –  долините на реките Струма и  Места, на юг от Кюстендил, и в Източните Родопи. Тази област се характеризира с много ранно настъпване на пролетта и с по-меки зимни условия – със средни температури за най-студения месец между 0°C и 2°C, а също и горещо лято с над 24°C и топла есен. Преобладаващите валежи са през студеното полугодие. Това дава възможност за ранно развитие и отглеждане на сортове, които узряват още през лятото. 

Областта с преходно-континентален характер включва цялата Горнотракийска низина, ниските задбалкански котловини, хълмистите области северно от река Тунджа, както и Източна Стара планина. Въпреки че средната януарска температура е отрицателна – около и под минус 1,5°C, зимите са доста по-смекчени в полите на Родопите и във височина, където условията за презимуване са много подходящи за смокинята. Районът е с добре изразени минимум и максимум на валежите, съответно през зимата и лятото. През юни и юли средните температури надвишават 24°C, а максимумите 40°C. Пролетта е една от най-ранните в страната, а есента е топла и продължителна, което благоприятства отглеждането на сортове, узряващи както през лятото, така и през есента.

В доклад на Световната банка се посочва, че до 2039 г. затоплянето у нас вероятно ще се увеличи с 1,1°C - 1,9°C, като се очакват до три пъти по-високи стойности към 2099 г. По отношение на влажността се очертава намаление с 4,5 мм и до 17,6 мм през 2099 г. и по-неблагоприятни хидротермални параметри. В условия на напояване, тези температурни условия ще са много благоприятни за разширяването на областите на отглеждане на различните сортове смокини.

Отглеждане и сортове

При климатичните условия на България се образуват три генерации:

пролетни, от презимували пъпки при мъжките растения;

летни – от съцветията в пазвите на листата, които цъфтят през юли и узряват през август;

есенно-зимна генерация, която се формира върху леторастите късно през лятото и през есента.

У нас със стопанско значение е лятната генерация. Те са разнообразни както по форма (крушовидни, бутилковидни, яйцевидни), така и по цвят на кората и плодовото месо (кремави, жълти, жълтозелени, червеникави, виолетови, тъмносини до черни). При създаване на промишлени насаждения се изисква и сорт опрашител. Най често схемата на засаждане е 6×4м и 6×5м (Серафимов, 1983) или по-гъсто 4×4м;5×4м. Създаването на по-големи площи трябва да бъде съобразено с климатичните особености на района и с направлението на производство. Плодовете, отглеждани на по-ниски и по-влажни места, са с по-груба кожица и по-ниско захарно съдържание. Полупланинските, сухи и слънчеви райони са по-подходящи за сортове за сушене. Тези сортове се формират с високо стъбло 100 см – 120 см. Сортовете за преработка и прясна консумация се отглеждат като дървета с по-ниско стъбло (50 – 70 см). Към сортовете за прясна консумация изискванията са да узряват рано и да дават две реколти годишно. Препоръчани за нашите условия са Далматинска, Италианска бяла, Поморийска 6, 17 и 24. От семенните плодове за прясна консумация най-добри са Адриатическо бяло, Кадота, Муасон, Подарък на октомври.

Нашите сортове Мичуринска 10, Поморийска 17, Созополска 20, Ахтополска 17, са с добра устойчивост. Сортовете могат да бъдат с кратък срок на зреене 30 – 45 дни през август и дълъг – около 60 дни и повече към края на септември и през октомври.

Мичуринска 10. Името на този сорт е дадено от професор Радка Серафимова, като същият е описан в нейната книга „Смокиня“ (1980 г.). Сортът Мичуринска 10 се нарежда сред най-студоустойчивите смокини в света. Това е стар, местен сорт, който се среща само в България и в отделни райони на Македония, Сърбия и Румъния. Този сорт е ценен с плододава на нови клони, което е предимство в случай на измръзване през зимата. Сортът Мичуринска 10 се отличава с голяма родовитост и редовно плододава с две реколти през лятото, една през юни и основна реколта през втората половина на юли или началото на август (за равнините в Южна България). Плодовете зреят до края на септември, а при подходящо време – и до края на октомври. В най-студените места в Северна и Западна България зреенето може да бъде сходно с това в Южна България, но ако растението измръзва до земята всяка година, ще дава само основна реколта, която ще зрее по-късно. Пораженията от студ започват при температури под минус 16,0°C до минус 19,0°C, а дърветата измръзват до земята при температури под минус 22,0°C.

Смокиня Дафине (Dauphine Violette) е самофертилен, ранозреещ сорт смокиня. Сортът се определя с две ясно изразени беритби от началото на юни месец до края на август, а втората е от края на август до края на октомври. Предпочитан сорт смокиня заради продължителността си на обилно плододаване и ранно зреещи плодове, когато на пазара все още другите сортове не са готови. Притежава едри плодове около 120 гр. Месото е бледо розово, с отлични вкусови качества. Бързорастящ вид смокиня с изразена добра студоустойчивост, а при измръзване се възстановява много бързо. Встъпва рано в плододаване – още на втора година.

Дали смокиновите градини ще заменят крушовите по нашите ширини?
16882
 

Последни материали
Виж
338 животновъди получиха за пасторализъм над 4,2 млн. лв.
По време на годишната конференция на EUSTAFOR в Полша
Ръководителите на държавните гори в Европа обмениха опит в стопанисването на горите
В очакване на отговор
Биофермерите искат среща с министър Тахов – заместиците му не решават проблема им
Предвидени са 2 срока на доставка между 20 юли и 31 август
Египет провежда търг за внос на 40 000 тона растителни масла
Йордания най-накрая се прежали да си купи скъпа пшеница, но не българска
Родната пшеница е сред победителите и на търга в Тунис
Председател на Регионалния съюз на фермерите „Дунавско зърно“ – Русе
Милен Коев: Ако искаме да оцелеем, за мен бъдещето е в сдружаването
Свързани материали
Виж
Опазването на смокинята от измръзване
Садиме смокиня в двора
Всяка сряда
Фермерският пазар на 15 август е посветен на смокинята
Изберете плодородна почва и висока температура
Смокиня в стаята
Смокиня (Ficus carica)
Kакви овошки биха вирели във вашия двор
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини