Климатичните промени от последното десетилетие постепенно дават отражение върху спецификата на отглежданите видове и сортове култивирани дръвчета в страната, което по всяка вероятност ще наложи промени и структурата на овощарството. Дали в бъдеще крушовите и ябълкови градини ще бъдат заменени с по-топлолюбиви култури като например смокинята, тепърва ще разберем. Разработка по темата прави асистентът от секция „Климат” в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките Надежда Шопова, която е инженер агроном със специалност „Лозаро-градинарство” в Аграрния университет в Пловдив.
Разработката е публикувана на сайта Климатека.бг, с който Синор.бг си сътрудничи. Текстът се позовава на 14 публикации от български и чуждестранни експерти в областта на метеорологията и агрономическите науки. Публикуваме разработката със съкращения.
България е северна граница за разпространение и отглеждане на смокинята (Ficus carica L.), като култивирането на вида е застъпено по-масово в три основни района – Южното Черноморско крайбрежие, Югоизточна България и Петричко-Санданска област.
В последните десетилетия, с повишаване на температурния потенциал и сухите периоди през лятото, този плод предизвиква интерес и е търсен овощен вид за отглеждане най-вече в личното стопанство в различни части на България. През новия климатичен период (1991 – 2020 г.) средната годишна температура в страната ни се е повишила с повече от 1 градус по Целзий, като за времето на активна вегетация април – октомври това нарастване е още по-значимо.
По отношение на валежите, експертите забелязват изравняване по сезони, а в много от районите на Южна и Югоизточна България – повишаване на количествата извън вегетационния сезон. Смекчаването на характера на зимите намалява значително рисковете от зимни повреди, а по-слънчевото и продължително лято благоприятства процесите на зреене на плодовете. Новите условия са с нарастваща благоприятност и предполагат по-широко отглеждане на смокинята в страната. Въпреки че няма висока транспортабилност, тя има универсална употреба и ценни биологични и стопански качества. Плодовете се консумират в свежо състояние и след сушене. Поради ограничения брой болести и вредители може да се отглежда и по биологичен метод, без химически средства.
Произход, ботаническа характеристика и значение
Смокинята е листопадно субтропично растение, което се отглежда в много райони у нас. Започва да дава плодове рано, между 3-та и 4-та година след засаждане, а животът ѝ продължава около и над 50 години. В по-топлия и влажен субтропичен климат смокинята става дърво с големи размери, а в по-северните и по-хладни райони, включително и в България често се формира и като храст. Видът притежава ценни стопански качества – плодовете се използват за прясна консумация, сушене и преработка, а листата – за приготовление на сироп и чай с лечебни свойства. Наречена е „плод на дълголетието“ от древния лечител Авицена. Тя съдържа финицин, ензими, които намаляват съсирването на кръвта и понижават силното сърцебиене.
Медоносни дръвчета, засадени в Пирин
Първите данни са от 1882 г. за разпространението на смокинята в западната част на Азия, откъдето през Финикия и Египет е навлязла в Гърция и Рим. У нас се среща в континентално-средиземноморската климатична област – по Черноморското крайбрежие, в Източните Родопи и в Санданско-Петричката котловина. В полите на Родопите – в района на Асеновград, също се развива добре. Видът е установен и в предпланинския рид на Западните Родопи, между долното течение на Стара река и Марица, на територията на областите Пазарджик и Пловдив (Маринов, 1984).
Представител е на рода „Фикус” (Ficus,) сем. „Черничеви” (Moraceae) и включва над 1000 предимно тропични вида. Някои от тях притежават добра студоустойчивост, което ги прави подходящи за целите на селекционна работа.
Кореновата система в хоризонтално направление превишава повече от два пъти проекцията на короната ѝ. Изследванията в България показват, че основната част от корените ѝ са в зоната 80 см, а единични достигат до 260 см (Серафимова, 1966) в дълбочина. Листата са 3 – 7 делни върху дълги дръжки, целокрайни или дълбоко нарязани като интересното е, че различните разновидности може да се наблюдават върху едно и също дърво. Разделнополово растение е, с женски съцветия и ядливи плодове, наречени фиги, и мъжки съцветия и неядливи плодове, наречени каприфиги – като от първите се развиват сладките съплодия (смокини). Същинските цветове се формират с помощта на дребни, сребристи осички, наречени (Blastophaga psenes L.).
Видът е с висока продуктивност (до 160 кг), добрите вкусови качества и лечебни свойства. Плодовата захар е около 25% в пресните и до 75% в сушените плодове (Цолов и Стоянов, 1991). Откриват се около 2% белтъчини, пектин, органични киселини, минерални соли. Богати са на витамин В1 (80 – 100 мг%), В2 (82 мг%) и по малко количество витамин Ц – до 2 мг%, които с изключение на последния, се запазват и в сушените плодове.
Почвено-климатични изисквания
Най-подходящи за смокинята са леките, богати и овлажнени почви с неутрално или слабо алкална среда. Понасят по-ниска въздушна влажност, но като всяко растение реагират добре на напояване.
Смокинята е сред най-студоустойчивите субтропични видове (Арендт, 1972). Предпочита места с много слънчеви часове, сухо лято и по-мека и влажна зима. Районите с годишна сума на валежите около 600 мм са подходящи за отглеждането ѝ, като с приоритетно значение е разпределението им по сезони. През летния период, по време на зреене на плодовете, по-сухите и топли области са с нарастваща благоприятност за отглеждане на вида. Влажното време в периода на зреене е причина за влошаване на качествата на плодовете (напукване, ферментация) и води до намаляване на хранителната им стойност. Затова летните засушавания, преминаващи в есенни при условия на напояване, са много подходящи за оптималното развитие и водят до по-рано прекратяване на вегетацията и по-добра устойчивост през зимния сезон.
Що се отнася до температурния фактор смокиновите дървета предпочитат райони с умерено до горещо лято и топла зима, със средна от абсолютно минималните температури > (-14°C). Повреди по младата дървесина се наблюдават при стойности под (-15°C), като цели растения могат да загинат при температури от минус 18°C до минус 22°C, в зависимост от продължителността на застудяването, общото състояние на растенията и съчетанието с допълнителните метеорологични фактори. След измръзвания при студени зими успешно се прилага резитба за възстановяване (Минков, 1967). Видът се развива добре и в полупланински, топли и слънчеви райони, защитени от студени ветрове. От едно растение у нас може да се получат до 50 кг плодове.
Климатични условия през периода 1991 – 2020 г.
В последните години вследствие на природни и антропогенни фактори глобалната температура на планетата се повишава. В България също се забелязва добре изразено нарастване на температурата (Фиг. 2) като отклоненията от нормата след 2000 г. са положителни. Увеличението е в диапазона от около и над 1°C като по-високи са стойностите през вегетационния период и през есента. Съгласно последния доклад на Световната банка, средната годишна температура за цялата страна е 10,7°C, със средна стойност от 21°C за месеците юли, август и минус 1°C за януари.
Районът на Черноморското крайбрежие обхваща тясната ивица (40 км) покрай Черно море, като към вътрешността, в посока запад, влиянието на водната площ постепенно отслабва. Една от най-важните характеристики тук е намалената температурна амплитуда, което е благоприятна за развитието на смокиновите дървета. Януарските стойности на средната температура са положителни като достигат до 3°C. Лятото е умерено със средна температура между 22°C и 23°C, което създава много добри условията за отглеждане на вида. Трайна снежна покривка и много ниски зимни температури не са обичайни за района, като съществуват прогнози, че смекчаването на зимата ще продължава. Сумата на валежите е равномерно разпределена и с изравнено сезонно количество. Като цяло, по-високата относителна влажност, благоприятните летни температури и смекчения характер на зимата създават най-благоприятните условия за отглеждане на смокиня в страната ни.
Вторият район с много добри хидротермични ресурси е областта с континентално-средиземноморски климат – долините на реките Струма и Места, на юг от Кюстендил, и в Източните Родопи. Тази област се характеризира с много ранно настъпване на пролетта и с по-меки зимни условия – със средни температури за най-студения месец между 0°C и 2°C, а също и горещо лято с над 24°C и топла есен. Преобладаващите валежи са през студеното полугодие. Това дава възможност за ранно развитие и отглеждане на сортове, които узряват още през лятото.
Областта с преходно-континентален характер включва цялата Горнотракийска низина, ниските задбалкански котловини, хълмистите области северно от река Тунджа, както и Източна Стара планина. Въпреки че средната януарска температура е отрицателна – около и под минус 1,5°C, зимите са доста по-смекчени в полите на Родопите и във височина, където условията за презимуване са много подходящи за смокинята. Районът е с добре изразени минимум и максимум на валежите, съответно през зимата и лятото. През юни и юли средните температури надвишават 24°C, а максимумите 40°C. Пролетта е една от най-ранните в страната, а есента е топла и продължителна, което благоприятства отглеждането на сортове, узряващи както през лятото, така и през есента.
В доклад на Световната банка се посочва, че до 2039 г. затоплянето у нас вероятно ще се увеличи с 1,1°C - 1,9°C, като се очакват до три пъти по-високи стойности към 2099 г. По отношение на влажността се очертава намаление с 4,5 мм и до 17,6 мм през 2099 г. и по-неблагоприятни хидротермални параметри. В условия на напояване, тези температурни условия ще са много благоприятни за разширяването на областите на отглеждане на различните сортове смокини.
Отглеждане и сортове
При климатичните условия на България се образуват три генерации:
пролетни, от презимували пъпки при мъжките растения;
летни – от съцветията в пазвите на листата, които цъфтят през юли и узряват през август;
есенно-зимна генерация, която се формира върху леторастите късно през лятото и през есента.
У нас със стопанско значение е лятната генерация. Те са разнообразни както по форма (крушовидни, бутилковидни, яйцевидни), така и по цвят на кората и плодовото месо (кремави, жълти, жълтозелени, червеникави, виолетови, тъмносини до черни). При създаване на промишлени насаждения се изисква и сорт опрашител. Най често схемата на засаждане е 6×4м и 6×5м (Серафимов, 1983) или по-гъсто 4×4м;5×4м. Създаването на по-големи площи трябва да бъде съобразено с климатичните особености на района и с направлението на производство. Плодовете, отглеждани на по-ниски и по-влажни места, са с по-груба кожица и по-ниско захарно съдържание. Полупланинските, сухи и слънчеви райони са по-подходящи за сортове за сушене. Тези сортове се формират с високо стъбло 100 см – 120 см. Сортовете за преработка и прясна консумация се отглеждат като дървета с по-ниско стъбло (50 – 70 см). Към сортовете за прясна консумация изискванията са да узряват рано и да дават две реколти годишно. Препоръчани за нашите условия са Далматинска, Италианска бяла, Поморийска 6, 17 и 24. От семенните плодове за прясна консумация най-добри са Адриатическо бяло, Кадота, Муасон, Подарък на октомври.
Нашите сортове Мичуринска 10, Поморийска 17, Созополска 20, Ахтополска 17, са с добра устойчивост. Сортовете могат да бъдат с кратък срок на зреене 30 – 45 дни през август и дълъг – около 60 дни и повече към края на септември и през октомври.
Мичуринска 10. Името на този сорт е дадено от професор Радка Серафимова, като същият е описан в нейната книга „Смокиня“ (1980 г.). Сортът Мичуринска 10 се нарежда сред най-студоустойчивите смокини в света. Това е стар, местен сорт, който се среща само в България и в отделни райони на Македония, Сърбия и Румъния. Този сорт е ценен с плододава на нови клони, което е предимство в случай на измръзване през зимата. Сортът Мичуринска 10 се отличава с голяма родовитост и редовно плододава с две реколти през лятото, една през юни и основна реколта през втората половина на юли или началото на август (за равнините в Южна България). Плодовете зреят до края на септември, а при подходящо време – и до края на октомври. В най-студените места в Северна и Западна България зреенето може да бъде сходно с това в Южна България, но ако растението измръзва до земята всяка година, ще дава само основна реколта, която ще зрее по-късно. Пораженията от студ започват при температури под минус 16,0°C до минус 19,0°C, а дърветата измръзват до земята при температури под минус 22,0°C.
Смокиня Дафине (Dauphine Violette) е самофертилен, ранозреещ сорт смокиня. Сортът се определя с две ясно изразени беритби от началото на юни месец до края на август, а втората е от края на август до края на октомври. Предпочитан сорт смокиня заради продължителността си на обилно плододаване и ранно зреещи плодове, когато на пазара все още другите сортове не са готови. Притежава едри плодове около 120 гр. Месото е бледо розово, с отлични вкусови качества. Бързорастящ вид смокиня с изразена добра студоустойчивост, а при измръзване се възстановява много бързо. Встъпва рано в плододаване – още на втора година.
