Листата, останали по дърветата, са сигурен знак, че есента ще бъде продължителна. Те просто не бързат да пожълтяват и да освободят клоните от присъствието си, а това означава, че и ние няма нужда да бързаме с иначе належащите дейности в градината.
Най-напред трябва да отложим пръскането на овошките с карбамид (500 грама се разтварят в 10 литра вода), тъй като то се предприема, когато листата са опадали на две трети. Ако напръскаме овошките прекалено рано, растенията няма да са успели да прехвърлят полезните вещества от листата в ствола и корените, а това означава, че ще им бъде по-трудно да презимуват.
А щом се налага да отложим пръскането, значи разполагаме с повече време за останалите дейности в градината. Трябват ни само топли дрехи, за да ги вършим с удоволствие.
През есента дърветата трябва да бъдат подхранени с органични торове и пресният конски тор е без каквато и да било конкуренция. Ако обаче не разполагаме точно с такъв, и говеждият ще свърши работа. Птичият тор пък може да бъде вложен както напролет, така и през есента.
Органичните торове се разхвърлят преди прекопаването на градината и есенното им влагане е в пъти по-ценно от пролетното. Ако ги вложим под короните на най-слабо плододаващите дървета, догодина реколтата може да скърши клоните.
Освен органичните торове през есента е полезно и влагането на суперфосфат и калиев сулфат (по 30-50 грама на квадратен метър площ под короната), също преди прекопаване. Трябва обаче да се избягва площта близо до ствола на дървото, тъй като там са старите корени, които няма да поемат торовете, а само могат да получат изгаряния от тях. Рано е да ги използваме през септември, а през ноември си е точно навреме.
Ако ще садим чесъна отсега, също можем да изчакаме 2 седмици след обичайния график. И като цяло не бива да се бърза със засаждането на всички култури, които могат да прораснат преди настъпването на силните студове. Добър вариант за тях е да изчакаме почвата да замръзне, като предварително изкопаем бразди в лехите и се запасим със суха пръст, с която ще засипем семената. Този тип посеви зависят до голяма степен от късмета – ако през зимата няма продължителни топли периоди, ще растат добре, но ако влагата е в повече, няма да получим богата реколта. Във всеки случай ги засаждаме с 50% по-нагъсто, тъй като част от растенията вероятно ще загинат.
Ако сме се помотавали досега, не е зле все пак да приведем градината в ред, събирайки всякакви растителни остатъци, които впоследствие изгаряме или използваме за получаването на компост. Но видимо болните растения трябва да бъдат изгорени задължително, тъй като няма гаранция, че компостът ще успее да достигне нужнат температура при гниенето.
Опадалата листна маса обаче е за предпочитане да се използва за получаване на компост, като „отоплителен” материал за многогодишни растения и цветя с натрупване около стъблата им или просто да се остави за обогатяване на почвата с органични вещества при прекопаването на градината. След прекопаване с участие на листна маса на следващата година зеленчуците ще са направо грамадни.
Градината се прекопава, за да остане през зимата „на черна угар” – по този начин се стимулира разлагането на органичните вещества, а личинките на вредителите, снесени на известна дълбочина в почвата, измират от студовете.
