Черната угар пази от плевели, чимът – от студ

Поддържането на почвата в овощните градини цели подобряване на физичните свойства, повишаване плодородието, запазване на влагата, създаване на по-добър въздушен и топлинен режим. Всичко това допринася за по-добър растеж и плододаване на овощните растения.
Почвата в овощните градини може да се поддържа по различен начин – черна угар, чимова система (затревяване), отглеждане на междуредови култури, кратковременно зачимяване, отглеждане на култури за зелено торене, обработка около стъблата или в редовете и мулчирате. Използването на хербициди също представлява начин за поддържане на почвата. Все по-често обаче се налага тенденцията във връзка с екологично чистата продукция да се намалява нивото на препаратите.
Избирането на системата за поддръжка на почвата се определя и в зависимост от овощния вид и подложката, от конкретните почвени, климатични и теренни условия, както и от възрастта на растенията.

Редовната обработка гарантира чистота
Черната угар е една от най-широко използваните и най-подходяща система за поддържане на почвата при нашите климатични особености. При нея почвата се обработва през целия вегетационен период. През есента трябва да се прави по-дълбока обработка, но не повече от 18-20 см, а в редовата ивица – 10-12 см. През лятото се извършват плитки обработки (10-12 см). Броят и честотата на летните обработки зависи от заплевелеността и образуването на почвена кора, като не трябва да се прекалява с тях. Есенната обработка е желателно да се извърши по възможност по-рано, за да могат наранените корени да зараснат още до началото на зимата.
При черната угар се унищожават плевелите, по-добре се запазва влагата в почвата, подобрява се въздушният и топлинният режим и др. Това се отразява много добре на растежа, плододаването и дълголетието на дърветата. Недостатъците на тази система са свързани с разрушаване на почвената структура, по-бързото разлагане на органичното вещество в почвата, ерозията при наклонени терени, значителни разходи и др.
Една от разновидностите на черната угар е околостъблената и редова обработка. Обработената площ при тази система трябва да превишава проекцията на короната, а тревата от останалата повърхност редовно се окосява и разпръсква или да се използва за мулчиране около растенията.

“Постелете” зелен килим между редовете
Поддържането на почвата в чим е другата основна система, която се прилага в овощарството. При нея не бива да се допуска естествено затревяване, защото то не става равномерно и се развиват някои многогодишни плевели. Най-добре е почвата предварително да се обработи, натори и след това да се засеят многогодишни житни и бобови треви (детелини, райграс и др.), но в някакъв случай люцерна и еспарзета. Тревите трябва редовно да се окосяват, най-добре с роторна косачка, и тревната маса да се разпръсква по цялата площ. Това е т. нар. чимово-мулчирана система. При нашите условия за предпочитане е да се затревяват само междуредията, а редовата ивица, с ширина около 1,5 м, да се поддържа в черна угар или в краен случай да се третира с хербициди.
Затревяването има както положително, така и отрицателно влияние върху овощните растения. При тази система се подобрява структурата на почвата и се обогатява с органично вещество, предпазва се от ерозия и от силно нагряване през лятото и дълбоко замръзване през зимата, подобрява се окраската, консистенцията и съхраняемостта на плодовете, намаляват се разходите за обработки и се подобряват условията за резитба, пръскане и беритба на плодовете. Най-същественият недостатък на зачимяването е, че тревите изразходват много вода и хранителни вещества, влошава се въздушният режим на почвата, а това се отразява върху растежа на корените и дейността на почвените микроорганизми. Зачимяването при неполивни условия е нежелателно. Особено вредно е при младите растения и при използване на слаборастящи подложки. Сравнително по-добре понасят зачимяване ябълката, присадена на семенна подложка, черешата и бадемът, а най-лошо - кайсията и прасковата.

Бобови култури между редовете
В младите градини свободната площ се използва за отглеждане на междуредови култури. За такива трябва да се използват видове, които не пречат на овощните растения, не изтощават силно почвата, а спомагат за повишаване на нейното плодородие, не развиват високи стъбла и сравнително по-добре понасят засенчване. Едни от най-подходящите за тази цел са едногодишните фуражни (фий, грах, ръж за зелено, репко и др.), зърнените бобови (фасул, грах, соя, бакла), ранните и средноранни зеленчуци, тиквовите, фъстъците, ягодата и др.