Тиквичките са изключително плодовити растения – достатъчни са 2-3 корена, за да осигурим целия топъл сезон с хранителните зеленчуци. Могат обаче да бъдат засети и през юли като втора култура след грах, зелен фасул и ранни картофи, а са подходящи за отглеждане и там, където порои, градушки, наводнения или жеги са унищожили реколтата от зеленчуци. За това късно производство от българските сортове особено подходящи са „Изобилна” и „Бисерна”, а чуждестранните варианти са много, с различно оцветяване и форма, включително кръгли и патисони.
Тиквичките растат и плододават добре само през топлия период на годината, като през пролетта и ранната есен наддават повече на листна маса. За да променим това, лехите се оформят върху купчината с компоста или почвата се покрива със 7 до 10 сантиметров пласт оборски тор или компост. Под това топло одеяло тиквичките растат по-добре и плододават чак до първите слани. През есента могат да бъдат покрити със спанбонд или друг тип фолио за осигуряване на по-висока температура и съответно ускорено узряване на зеленчуците преди настъпването на студовете.
Ако силите на растението са се насочили към формиране на листва маса, част от листата се изрязват и тиквичките се подхранват със суперфосфат – 70-100 грама на 10 литра вода. Тази процедура така разтърсва растенията, че те започват масово да връзват.
Често тиквичките започват да гният на корена и опадат, а най-обидното е, че се случва на особено плодовитите сортове. В такъв случай трябва да се увеличи проветряването на корените, като се откъснат част от старите листа, а растенията се напръскат с колоидна сяра. Могат да се използват и по-силни препарати, но само ако реколтата ще бъде насочена за преработка след не по-малко от 30 дни. Друг вариант е да бъде ограничено в известна степен поливането на тиквичките.
Много важно е тиквичките да бъдат подхранвани редовно, като собено полезни са разтворите на говежда или птича тор. Изкуствените торове обаче също ввършат работа. Щом плододаването намалее, започва влагането на торове при поливане – с малки дози, но редовно. Обикновено се прави едно подхранване на две поливания – първото поливане е с чиста вода, второто – с торове. Дозите са скромни – на 10 литра вода кибритена кутийка амониева селитра, лъжица карбамид или 1-2 кибритени кутийки комплексни (комбинирани) торове.
