Присаждането на овошки е предпочитаният от градинарите метод, тъй като запазва всички ценни качества на присаждания сорт. Освен това могат да се получат ценни комбинации от подложка и калем, включително по-голяма издръжливост на студ или суша за култивирания сорт, ако дръвчето, използвано за подложка, ги притежава.
И ето че настъпи дългоочакваното време за присаждането. Дългоочаквано, защото овошките се прихващат най-добре тогава, когато между подложката и калема се получи обмяна на сок, а той се движи най-активно през пролетта и в началото на лятото. Дотогава калемите, отрязани за предпочитане през топлите дни на февруари и март, се съхраняват завити в мазето и заровени във влажен пясък до две трети от дължината им или обвити в найлон в хладилник при температура около 4 градуса по Целзий, за да бъдат присадени в момента, когато филизите на подложката още не са тръгнали – това ще даде възможност на присадника да се срасне по-добре с подложката. Целта на съхранението е пъпките да се запазят в свежо състояние.
За подложка често се използват дивачки. Могат да се правят присадки и на стари овошки, но трябва да сте наясно, че калемът се прихваща най-добре на дръвчета до 10 години. При пресаждане върху култивирани дръвчета се използват такива, при които плодовете не са с желаното качество – дребни и по-безвкусни. Да се изрежат и да се изчака 5-6 години, докато новозасаденото дръвче започне да плододава, изглежда чиста загуба на време – с присаждане на нов сорт ще получите реколта само след година.
Преди присаждането подложката се полива в продължение на няколко дни. Два часа преди присаждането мястото се измива с чист мокър парцал и се премахват засенчващите го клонки. Денонощие или две преди присаждането присадникът се поставя в кофа студена вода, в която е от полза да добавим и лъжичка пчелен мед.
Най-добрите калеми са дълги не по-малко от 25 сантиметра и с диаметър не по-малко от 7 милиметра с най-малко 3-5 добре развити пъпки по тях. Режат се от млади и даващи добра реколта дръвчета и е най-добре да са от южната им страна, където има достатъчно светлина. За присаждане най-подходящи са средните части на филизите – върховете често не съзряват, а при основата пъпките са почти непълноценни.
Опитните градинари събират на една подложка няколко сорта. Вариантът е много популярен там, където няма достатъчно пространство за повече самостоятелни дръвчета. Освен това е полезно от гледна точка на опрашването на овошките.
Има обаче и един вариант на присаждане, когато не се търси сортово разнообразие, а целта е да се спаси развито дърво с добри характеристики, чиято кора е наядена от гризачи, пострадала от измръзване или унищожена по друг начин. В този случай присадката възстановява прекъснатата връзка между кората под и над нараненото място. Ширината на пострадалата част обаче не трябва да надхвърля 15 сантиметра, в противен случай и този метод едва ли ще успее.
Присадниците се отрязват от същото дърво и са с по-голяма дължина от тази на нараненото място, а двата края на калемите се изострят клиновидно, като кората се запазва само от страната, която при пресаждането ще остане навън. Кората на дървото под и над мястото на присаждането се изрязва на ленти според броя на присадниците. Калемите се коват с тънки пирончета с широки глави, а след това цялото място се покрива с овощарска замазка, която се повтаря през лятото.
