За свети Йосиф съществуват различни мнения при западните и при източните християни. Западните казват, че до самата си кончина той бил девственик, като изобщо не бил встъпвал в брак, а източните твърдят, че имал жена и наследници. Така Никифор, древен гръцки историк, следвайки свети Иполит, съобщава, че той се оженил за Саломия. След кончината на жена си свети Йосиф живеел във вдовство достатъчно дълго време, прекарвайки дните си в чистота. Господ намерил този мъж по сърцето си и му открил мъдростта си, като го направил служител на тайнството на нашето спасение. Той наистина бил достоен за такава чест и за такова служение заради съвършения си и добродетелен живот.
Когато той бил вече стар, на осемдесет години, пречистата Дева Мария била сгодена за него и му била дадена за съхраняване на девството й (а не за плътски, действителен брак).
И той й служел с всяко благоговение и страх, като на Майка Божия и като на своя и на целия свят Господарка и Владичица (уверявайки се в това от ангела, който му се явявал насън), а служел също и на родения от нея Богомладенец, и по време на бягството в Египет, и след завръщането оттам, и по време на пребиваването в Назарет, изкарвайки прехраната им от трудовете на ръцете си, защото той бил дърводелец и беден човек, макар и от царски род.
Защото Господ пожелал да се роди в нищета, вземайки от царския род само плътта, но не и царската слава, богатство и владичество. Затова той намерил за добре да има бедна пречиста майка и беден мним баща, давайки с това пример за смирение.
Като живял всичко сто и десет години, свети Йосиф мирно починал и отишъл при отците си, намиращи се в ада, занасяйки там радостната и вярна вест за това, че е дошъл желаният Месия, Който ще освободи и ще спаси човешкия род, Христос Господ, Комуто слава во веки. Амин.
На 26-и декември се празнува денят на бащата.
