Добричката компания за производство на селскостопански инвентар „Металагро” е сред малкото български производители, задържали се на пазара над 60 години. Въпреки кризите машиностроителите остават конкурентни, предлагайки модерни машини, които с качеството си успешно се конкурират на вътрешния и външните пазари. На есенното изложение БАТА АГРО, проведено в началото на септември в Стара Загора, „Металагро” се представи с проследните разработки на инвентар за прибиране на лавандула.
Пред Farmer.bg изпълнителният директор на компанията Найден Йосифов представя стратегията за развитие, насочена основно към нови разработки.
Г-н Йосифов, с какво се представяте на есенното изложение БАТА АГРО и какъв е интересът към машините?
Традиционно се представяме с добре познатите на фермерите хедери за слънчоглед, които са основна част от нашето производство. Тази година обаче излязохме и с нова разработка на машина за прибиране на лавандула, към която имаше изключителен интерес. Самата разработка е по заявка на производител от Добричко, който имаше проблеми със старата техника.
Стъблената маса на лавандулата в Добруджа е два пъти по-висока от тази, която се отглежда в Розовата долина, затова нашите инженери направиха машина, подходяща точно за тези условия.
В региона около Добрич лавандуловите полета през последните години се увеличиха и затова този тип машини се оказват изключително полезни за транспортиране на отрязания цвят. Те са с електронно управление, изработено от най-добрите специалисти в областта. Продължаваме да работим с този български специалист, като целта е да патентоваме и няколко други машини, които предстои да представим в бъдеще.
Хубавото е, че след изпитанията продажбите тръгнаха веднага. Вече имаме предплатени машини за май следващата година.
Значи, има светлина в тунела, така ли?
Ако питате общо за пазара на селскостопанска техника в страната и по света, тази година е изключително тежка. Конкретно за нас като фирма ситуацията е доста кризисна. В края на август внезапно се затвори пазарът в Казахстан, където успешно работехме от началото на 2014 г.
На 22 август Казахстан освободи валутния курс и за един ден рублата се срина с 26%. Местните фермери започнаха да обръщат парите си във валута и търговията просто блокира. Всичко това се оказа пагубно за сделките с чужбина.
Имахме договорирани количества, голяма част от които се провалят. Чакаме развитие на ситуацията, затова и още не знаем какви ще са загубите в Казахстан.
За нас това е втори пореден удар, след като преди две години заради войната в Украйна пропадна и този пазар. А мога да кажа, че там интересът към нашия прикачен инвентар беше изключително голям.
За една година продадохме близо 30 хедера, всеки от които ожъна по хиляда хектара слънчоглед и се представиха изключително успешно. Хората бяха доволни, но войната сложи точка на пазара.
Тъкмо успяхме да преместим износа си в Казахстан, ето че наново сме изправени пред криза.
Накъде смятате да се насочите сега?
След Украйна и Казахстан обсъждаме с колеги, че изборът става все по-труден. Русия по политически причини е затворен пазар заради санкциите. А в северното полукълбо това са сериозните пазари – Русия, Украйна и Казахстан. И сега се оказа, че сме вън и от трите пазара.
Проблемът е, че малките производители като нашата фирма стават жертва на глобализацията и обвързаността, които пък се определят от голямата политика.
Пробвахте ли на съседните на България пазари?
Преди две години се опитахме да работим в Гърция. В началото имаше интерес, но и там кризата засегна фермерите. Не сме се отчаяли и сега ще пробваме отново, тъй като има потенциал.
Разработваме специална нискоценова машина за жътва на царевица, която ще предложим и в Гърция. При нея се извършва раздробяване на царевичните стебла, което става успоредно с жътвата.
Нашите машини за царевица се оказват подходящи за гръцките стопанства като големина на обработваемите земи и понеже нашите цени са конкурентни, очакваме интерес.
Може би след кризата в Гърция ние трябва да направим като производители първата крачка. Затова и смятаме да се представим на изложението в Солун, където се надяваме на шансове за намиране на партньорства.
Какво е мястото ви на българския пазар?
След ембаргото големи количества италианска техника, върната от руския и украински пазар, беше предложена в България на цени като за ликвидация и пазарът се пренасити.
Предишните години италианските вносители, доколкото ми е известно, ползваха 40% търговска отстъпка и затова имаше безброй вносители. Заради кризата обаче немалка част от тях отпаднаха, а това е процес, който влияе негативно на всички останали производители.
Като контрамярка нашата компания започна нова политика. Постепенно спираме някои модели, за които няма търсене, и се насочваме към нови, за които има перспектива.
Примерно тази година предлагаме интересен модел на хедер за жътва на слънчоглед, към който вече се усеща интерес. За следващата година планираме да предложим и нова машина за прибиране на царевица.
С новия прием на проекти по мярка 4,1 от новата селска програма усети ли се раздвижване на пазара?
Давахме много оферти. Сега очакваме резултатите.
Каква е стратегията ви за развитието на бизнеса?
В компанията сме инвестирали много за обновяване на машините за поризводство на техниката, което значително подобри нашата производителност. Изпълнихме проекти по програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”. Първите машини, които купихме с европейски средства, бяха световни премиери за 2011 г. и с тях успяваме да пуснем нови производства и модели.
С новите машини ние вече сме влезли на друг етап на конкурентоспособност, затова си залагаме и високи цели.
За нас е важно да определим мястото си в бъдеще. Защото и в световен мащаб сме свидетели на масово окрупняване на бизнеса.
В този свят е трудно да просъществуват фирми като нашата, но това не ни отчайва.
Напротив, ако успеем да намерим партньор от международен мащаб, тогава имаме възможност да се развиваме. Ако сме под шапката на глобална търговска марка, ние можем да се представим дори на изложения в Южна Америка.
Възнамеряваме заедно с български вносител на южнокорейски трактори да направим съвместно представяне на нашата техника.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
