В края на ноември в Пловдив Националната асоциация на зърнопроизводителите проведе петото издание на годишния си агросеминар, в който участваха всички членове на организацията. По традиция в края на годината фермерити се срещат с ръководството на министерството на земеделието и поставят неотложни въпроси, свързани със сегашната и бъдеща дейност. За това как се е развил бизнесът през приключващата 2015 година, разговарями с Йосиф Делгянски, зърнопоризводител от Раковски, който отглежда 85 хиляди декара с пшеница, рапица и слънчоглед.
Г-н Делгянски, как оценявате 2015 година за развитието на вашето стопанство?
Изключителен проблем през последните месеци лично за нашето стопанство беше сеитбата, тъй като вече втора година в Южна България през есента има поройни валежи, необичайни за този регион.
Същото се получи и тази есен - тъмко бяхме засели около 10 хиляди декара, на два пъти се изсипаха дъждове с интензивност около 150-200 литра на квадратен метър, които създадоха огромни затруднения.
Дори мощните машини, с които разполагаме, не можаха да се справят, за да засеем нормално. Да не говорим за самите посеви, които буквално плуваха във вода.
И миналата, и тази година хиляди декари земя останаха под вода и този проблем се изостря не само за нас, но и за колеги от други региони на Южна България..
Защото извънредните природни условия принуждават бизнеса да сее повторно с голямо закъснение вече наводнените терени.
Пшеницата си има определени агротехнически срокове, извън които не трябва да се полага в почвата, но поради валежите ние неизбежно трябва да променяме дейностите, за жалост не в наша полза. Защото всяка некачествена сеитба за нас означават сериозни загуби.
Осъзнаваме, че срещу природата нищо не може да се направи, но държавата навремето прилагаше отводнителни мероприятия, които явно трябва да бъдат възстановени. И това се усеща от всички земеделски производители.
Да не говорим за проблемите с липсата на напояване, защото в горещо лято като това пролетните кулутри по нашите полета направо изгарят.
Може ли да кажете с колко процента намаляха добивите ви след дъждовете от миналата есен?
Средно с около 20% спаднаха приходите ни, което вече буди тревога. Не сме от хората, които очакваха, че ще разчитат на субсидиите, за да покриват подобни загуби. Но явно идва и такъв момент.
С какви видове култури смятате да разннообразите основните зърнени насаждения, защото и това е вариант за промяна?
Тази есен за първи път засях грах като протеинова култура и очакванията ми са за добра реколта през следващата година. Възнамерявам през 2016 г. да отглеждам кориандър. И двете култури са свързани с агроекологичните ангажименти за позеленяване.
Голямата беда при нас е, че царевица не може да се гледа без напояване, затова е трудно с тази култура и колегите почти не рискуват. От зам. министър Грудев, който отговори на редица наши въпроси по време на семинара на зърнопроизводителите, разбрахме, че тепърва ще се мисли как да се решават проблемите с напояването.
Засега в Южна България като сеитбооборот въртим основно пшеница, рапица и слънчоглед.
Лично в моето стопанство се надявам, че ще имаме по-добър ефект от сеитбооборота, като вкараме грах и кориандър и оттам бихме разчитали на по-добри добиви.
Какви са очакванията ви за тазгодишното подпомагане по линия на директните плащания. Ще имате ли проблеми с така наречените „зелените плащания”?
Доколкото изрядно сме заявили съответните култури, не очаквам да има проблеми.
Хубавата новина, която заместник министър Грудев съобщи в Пловдив, беше, че компенсаторните плащания за сеитбооборот ще бъдат преведени от 10 до 15 декември.
Един вид като предколеден подарък, за да освежим малко бюджета. Явно ще получаваме субсидиите си на вноски, а не накуп, нещо като разсрочено плащане, казано в рамките на шегата, разбира се.
Според вас как ще се отрази на зърнопроизводителите и отпадането на сектора от приоритетите в подпомагането за техника по новата селска програма?
Това изолиране на сектора според мен няма да задейства. По простата причина, че животновъдите и производителите на плодове и зеленчуци нямат такива финансови възможности, за да усвоят бюджета, предназначен по мярка 4,1.
И когато дойде последната година от този 7-годишен период, вероятно отново ще стане така, че ще пренасочат субсидиите към зърнопроизводството, което би могло да усвои този ресурс. Помните, че подобно нещо се получи и със сеитбооборота в старата програма. Въпрос на време е, за да бъде осъзнато.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
