Докато румънското правителство излезе открито в защита на своите фермери срещу бъдещите планове на Брюксел да постави нови тавани на плащанията, българската администрация още не е представила официална позиция по темата. Дискусиите в публичното пространство са спорадични и по никакъв начин не отразяват мотивацията на отделните браншове в защита или срещу бъдещото европейско законодателство. Сблъсъкът е между двете тези - в подкрепа на бъдещите тавани с аргумента, че по този начин ще се възстанови справедливостта при подпомагането на отделните сектори, и втората теза – че това ще доведе до унищожение на най-добре развиващия се бизнес в страната - зърнопроизводството, граден в продължение на десетилетия. Проблемът е, че това ще принуди фермерите да се откажат от земеделие, а това може да ни върне в мрачните времена преди 1997 г., когато земеделските земи в страната масово пустееха.
Всичко това представя в интервюто си за сайта agroplovdiv.bg зърнопроизводителят от град Раковски Йосиф Делгянски, един сред най-уважаваните хора в бранша. Представяйки развитието на зърнопроизводството от зората на демокрацията, когато селското стопанство беше сред най-недолюбваните сектори в банковите среди и хората трудно получаваха кредит за бизнеса си, до днес – когато пък общественото мнение е на другия полюс, наричайки зърнопроизводителите латифундисти, Делгянски е категоричен, че всеки честно работещ земеделец е постигнал успехите си с много работа. И че всяка груба намеса като тази с промяната в начина на финансиране би довела до много негативи, особено ако започне разпродажба на земеделска земя, която би попаднала в ръцете на фондове и други играчи, които нямат интерес да я обработват.
Заради бъдещите тавани в плащанията обаче, фермерът, който разполага с 90 хиляди декара обработваема земя в региона, е решен да започне да я разпродава, тъй като с новите европейски политики окрупненият бизнес би станал икономически неефективен.
„Светлана Боянова беше направила изчисление, че ако таваните на плащания паднат до 60 хил. евро, тези субсидии ще се дадат максимум за 3 500 обработваема земя, което ще засегне 80 на сто от българските зърнопроизводители“, посочи в интервюто си Делгянски.
Според него уловката е в това, че „Западна Европа завидя на България и Румъния за това, че успяха да излязат на световните пазари и затова поставят тези тавани“. В същото време правителствата на тези държави „намират всякакви форми да дадат големи субсидии на своите фермери, като един германски производител може да получи до 3-4 пъти по-високи субсидии от българския фермер“, заключава още фермерът от Раковски.
„Трийсет години работим за днешните постижения и сега, за да удовлетворим желанието на Европа, сме готови да рушим“, посочва още Делгянски.
Именно затова и той е решен до 2-3 години да намали обработваемата си земя от 90 хиляди на 50-55 хил. дка. На този етап търси купувачи, които ще обработват неговата земя, а не фондове, които търсят този актив само заради печалбата.
Зърнопроизводителят не вижда логика в разпределението на средствата, които ще се спестят от таваните на плащания, към други сектори, защото става въпрос за 20 милиона лева, а това са много пари. В същото време със зеленчуци и овошки в страната са заети едва 2 милиона декара земя, така че „спестените“ 20 млн. лева биха били страшно много пари, които няма как да се усвоят от тези производители.
Именно затова земеделските производители се страхуват, че хората, които измислиха схемите с тиквите, сега искат да посегнат на парите на зърнопроизводителите, измисляйки нови схеми. Но проблемът е, че от тези 1,2 милиарда лева, които годишно отиват към бранша, значителна част се връщат и като ренти за собствениците на земя. Така че разбивайки един бизнес, това ще доведе до сривове в много посоки.
Според Делгянски няма икономическа логика и в твърдението, че с въвеждането на таваните изведнъж много млади хора и дребни предприемачи щели да се насочат към земеделие. „В учебниците по икономика пише, че едно национално селско стопанство е ефективно, когато в него са заети 4,5% от населението“.
В заключение фермерът от Раковски припомня, че обществената значимост на зърнопроизводството е голяма, то е свързано с цената и на хляба и с всички останали браншове по веригата. Според него бъдещите политики трябва да се насочат към по-сериозно субсидиране на земеделието в планинските региони, където себестойността трудно се покрива със сегашното подпомагане. Същото се отнася и до останалите сектори като животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство.
