Богоявление е един от най-древните християнски празници и е посветен на разкриването на Иисус Христос като Бог, във вече в зрялата му възраст. В миналото е бил повече насочен към честване на появата му в света изобщо, както и на съпътстващи я библейски събития като Обрезание Господне и Поклонението на Влъхвите. Постепенно от него се отделя като самостоятелен празник Рождество Христово. Това е причината днес различните християнски деноминации да го празнуват различно - по Грегорианския календар се празнува на 6 януари (Йордановден), а в Русия и Сърбия – по стар стил – на 19 януари.
Православната вяра обединява празника Богоявление с празника Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност – синът Христос; Светият дух – във вид на гълъб, дошъл от "отворилото се" небе, който каца върху Христос; и гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че „този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение“.
Народните обичаи свързват и Богоявление с наричания
* ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна;
* замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита;
* който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив;
* през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.
Според православния календар празникът Йордановден ознаменува водното кръщение, което Христос получава от Йоан Кръстител. На този ден имен ден празнуват: Богомил, Бойко, Бойка, Йордан, Йорданка, Данчо, Богдан, Богдана, Божидар, Динко, Диньо, Дана, Дан, Божан, Божана, Божил, Боголюб, Боголюба и др.
