Богоявление е един от най-древните християнски празници, а православната вяра обединява този ден с празника Кръщение господне, приемайки, че при кръщението на Иисус в река Йордан се появява бог в своята триединна същност - синът Христос; Светият дух като гълъб, който каца върху Христос и гласът на небесния отец (глас божи), който оповестява, че Исуус е негов син.
По Грегорианския календар отбелязваме празника на 6 януари (Йордановден) като част празниците, свързани с раждането на Исус Христос и съпътстващите го събития – Обрезание господне и Поклонението на влъхвите. Исторически празникът в различните християнски традиции е претърпял значителни изменения (в частност, от него се е отделило Рождество Христово) и днес различните християнски деноминации го празнуват различно.
За различните области от страта празникът има много имена - Кръстовден, Водици или Водокръщи. Народът нарича празниците Богоявление и Йордановден по общо име „Водици“ заради връзката им към вода. На този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката.
Навсякъде, където има водоем в страната, се извършва ритуално хвърляне на кръста от местния свещеник. След изваждането му се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет.На нея се обновява светената вода в храмовете и от нея всеки българин носи в дома си. Смята се, че тази вода пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен.
На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време. Девойките също по свой начин вземат участие в този празник. Още преди изгрев слънце те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят „света“ вода. На реката обмиват домашната икона и своите лица.
В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, които са се оженили предната година), за да са живи и здрави цяла година. Къпането се извършва от специални хора „хаскари“ или „къпинчари“. Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец.
И Йордановден е свързан с различни наричания и поверия. Смята се, че ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна. Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.
На този ден имен ден празнуват Богомил, Бонислав, Йордан, Йорданка, Данчо, Богдан, Богдана, Божидар, Динко, Диньо, Дана, Дан, Божан, Божана, Божил, Боголюб, Боголюба и др.
