До минус 30 градуса са стигали темпрературите на Богоявление преди 50 и 100 години и неслучайно на днешния ден народът е запазил старата традиция да вади кръста от ледените води на реки и езера. Дори в преданията и наричанията се е казвало, че ако на Йордановден времето е студено и сухо, годината ще бъде добра и плодородна. Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
Тази година обаче Йордановден изненадва с пролетни температури,колкото до чакания сняг – засега ще започне с дъжд, и не на територията на цялата страна, както обещават синоптиците в днешните си прогнози.
Учените отдавна проучват климатичните условия - с все по-нарастващото намаление на снеговалежите върху цялото земно кълбо. В тази връзка ви представяме със съкращения текста на доктора по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Симеон Матев, публикуван в сайта „Климатека”.
„Снежната покривка представлява и важен климатообразуващ фактор, защото влияе на радиационния баланс в районите, в които се образува. Тя играе важна роля и във водния баланс, като представлява своеобразен резервоар на прясна вода. Снежната покривка е основополагащ фактор и в зимния и рекреационния туризъм -ето защо наблюденията върху динамиката в разпространението на снежната покривка е от изключителна важност за планетата ни. Заради пряката връзка с температурния режим промяната в разпространението и дебелината на снежната покривка са важен индикатор за настъпили промени в хода на температурите. Глобалното затопляне, особено добре проявено в полярните зони на Земята, се отразява върху снежната покривка, намалявайки нейното разпространение и дебелина или по-общо казано: снегът намалява.
С колко намалява масата на снега?
Изследователски екип, ръководен от финландския учен Пулианиен към Финландския метеорологичен институт дава отговор на този въпрос в статия в списание Nature. В своето изследване екипът използва данни от нови сателитни изображения, коригирани с наземни измервания, като целта е да се разработи метод за установяването на количеството сняг през различни години. Учените изследват количеството сняг през месеците февруари и март в северното полукълбо, от 40 градуса северна ширина до полюса, за периода от 1980 до 2018 г. Месеците февруари и март са избрани, защото тогава в северното полукълбо се наблюдава максимално натрупване на сняг. Резултатите показват намаление на масата на снега с 49 гигатона (млрд. т.) на десетилетие или с около 10%.
Голяма част от намалението на снежното количество се пада на Северна Америка с цели 46 гигатона на десетилетие, докато в Евразия намалението е само с 3 гигатона. В регионален план, обаче има големи различия. В Източен Сибир и някои планински райони на Кордилерите не само че не е отчетено намаление на снежната маса, а е установено увеличение. Особен интерес представлява това увеличение в Източен Сибир, където през последните години се наблюдава изключително бързо повишение на температурите. Но нека да припомним, че количеството сняг освен от температурата зависи и от валежите, ветровете и други фактори.
Каква е ситуацията в България?
В нашата страна също се правят изследвания върху снежната покривка, но основно върху нейната височина и дълготрайност на задържане. Интересни резултати за динамиката на тези показатели на снежната покривка има в изследванията на Тетовски (2008), Петкова (2014), Матев (2018) и други, които правят сравнение на последните години с по-стари периоди напр. 1961-1990 г. По отношение на височината на снежната покривка, в по-голямата част на страната се отчита намаление спрямо по-стария период, като особено отчетливо е намалението на дебелината на снежната покривка в планините ни, резултат от намалението на валежите. Според Рачев и Филипов (2017), валежите по планинските ни върхове са намалели с около 25%.
Най-голямо скъсяване на дните със сняг е установено в крайните югозападни райони, а по-малко в западните и централни части на Дунавската равнина и в части от Тракия. По високите западни полета и в големи райони от Североизточна България се установява увеличаване на дните със снежна покривка, като най-отчетливо е това увеличение в Лудогорието. Разбира се, повече дни със сняг не означава по-голямо количество сняг, защото средната височина на снежната покривка като цяло намалява.
Получените резултати са от голямо значение за науката, тъй като промените в разпределението и стабилността на снежните количества, причинени от глобалното затопляне, от своя страна също влияят на климата. Те оказват влияние и върху запасите от сладка вода и тяхната наличност. С получените резултати се възлагат големи надежди да се разработят по-точни прогнози за времето и да се оценят по-добре рисковете от наводнения в бъдеще.
