На 6 януари християнската църква отбелязва един от най-древните християнски празници – Богоявление, или Йордановден. Посветен е на раждането на Иисус Христос и съпътстващите го събития като Обрезание господне и Поклонението на влъхвите. Исторически празникът в различните християнски традиции е претърпял значителни изменения (в частност, от него се е отделило Рождество Христово) и днес различните християнски деноминации го празнуват различно. Празникът в Гърция се отбелязва на 6 януари, а в Русия и Сърбия – по стар стил – на 19 януари.
Православната вяра обединява празника Богоявление с празника Кръщение господне, приемайки, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява бог в своята триединна същност синът – Христос, Светият дух – във вид на гълъб, който каца върху Христос и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е негов син. На този ден имен ден празнуват Богомил, Йордан, Йорданка, Данчо, Богдан, Богдана, Божидар, Дана, Дан, Божан, Божана, Боряна, Боголюб, Боголюба, Бетина и др.
Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан. В момента на кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение“. Оттук и названието на празника.
Според народните обичаи този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката.
На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен.
На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.
Ето и някои наричания, които народът трупа и предава на поколенията, свързани с този зимен празник.
Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.
Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от бог това, което си пожелае.
